Златното съкровище от Надсентмиклош - най-голямото познато досега съкровище от ранното средновековие, гостува от 6 април до 9 юли в Националния археологически институт с музей при БАН. "То напуска за първи път границите на бившата Хабсбургска империя, като досега е виждано в цялост само в Будапеща и във Виена", посочи на пресконференция днес директорът на НАИМ при БАН доц. д-р Людмил Вагалински.
Съкровището e част от постоянната експозиция на Музея за история на изкуството във Виена. Повече от 200 години то остава един от шедьоврите в Колекцията на древногръцкото и древноримско изкуство в музея. Георг Платнер от виенския музей припомни, че преди месец в австрийската столица беше открита българската изложба, посветена на рудника Ада тепе и добива на злато през бронзовата епоха. Той отбеляза, че тя се е радвала на изключителен интерес и се надява съкровището от Надсентмиклош да бъде посрещнато с такъв ентусиазъм и успех в София.
;Съкровището от Надсентмиклош е открито по случайност през 1799 г. в областта Банат, тогава част от Хабсбургската империя. Състои се от 23 съда с общо тегло почти 10 кг. Отличава се с изключително качество и прецизност на изработката и завършеност на композициите.
Множеството изследвания на предметите от откриването му досега оставят без окончателен отговор въпросите кой е бил неговият собственик, дали е принадлежало на един или няколко човека, при какви обстоятелства е било укрито. Част от съдовете показват директни връзки с християнството, други са свързани с митология, останала непозната за нас. Изказани са теории за неговия хунски, аварски, унгарски, сасанидски, печенежки или византийски произход.
Експертите посочиха, че според друга теория то е свързано с Първата българска държава, вероятно с някой от управителите на северозападния отвъддунавски комитет на България, днешен Банат. Изследванията през последните десетилетия показват, че то е събирано продължително време, от втората половина на VII до края на VIII век и утвърждават връзките му с аварската култура.
;Съкровището се състои от седем преработени в кани бутилки, четири купи с токи, две по-малки купи с дръжка, една овална купа с плоска дръжка, малка издута купа, две купи с глава на бик и купа с форма на наутилус, два бокала, две чаши и един ритон. В състава му се включват общо 6 двойки съдове. Общият брой на предметите е 23, от които 22 са оригинални, а една чаша е копие. Изработени са от злато, съставът на което варира от 20 до 22 карата, с две изключения. Всичките съдове са ковани, а украсата е изработена чрез изчукване в дълбок релеф.
Едновременно с тази, на 6 април в Археологическия музей ще бъде открита и изложбата "Езическа България: власт и общество". Тя представя културата и основните аспекти в процеса на формиране на българското общество в Дунавска България в периода VII-IX век, когато българската държава се превръща в основен политически фактор. Идеята е да се покаже контекста, в който се е развивало съкровището от Надсентмиклош.
Снежни гъски излитат от САЩ към Арктика във впечатляващ спектакъл по изгрев слънце (СНИМКИ)
Вселените от „Песен за огън и лед“ и „Властелинът на пръстените“ са изненадващо правдоподобни от климатична гледна точка
Астрономи засекоха вероятен сблъсък между две планети на 11 000 светлинни години от Земята
Иран предупреди Румъния, че ще реагира, ако се разреши на САЩ да използват румънски бази за операции в Близкия изток