България и Сърбия - стъпка напред, стъпка назад

05.01.2020 г.

Ивица Дачич, вицепремиер и министър на външните работи на Сърбия: За какви вътрешни работи днес се говори в Европейския съюз?! Имате едни българи, които в Сърбия са само 0.26 на сто от населението ни.

06.01.2020 г.

Красимир Каракачанов, вицепремиер по сигурността и министър на отбраната: Той хубаво пее. Може би по-добре пее, отколкото се изказва политически.

06.07.2019 г.

Ивица Дачич, вицепремиер и министър на външните работи на Сърбия: Бойко, позицията на ЕС е, че Косово не е независима държава. Ти, Бойко, трябва да зачиташ позицията на ЕС. Писна ми от всичко това. А само преди няколко месеца получи наш орден.

09.07.2019 г.

Бойко Борисов, министър-председател на България: Чул-недочул, си позволява да ми вика посланика и да ми казва, че ми било поведението неприемливо. Той сега ще види какво е неприемливо поведение. Аз за братския сръбски народ съм правил и правя много.

Иван Николов, предс. на Културно-информационен център на българското малцинство, Босилеград: Българо-сръбските отношения никога не са били добри, те са по-скоро лицемерни, според мен, защото и когато се твърдеше, че българо-сръбските отношения никога не са били по-добри, нашето положение беше изключително лошо. Ние трябва да сме жертва, за да бъдат добри отношенията.

;

Всяко влошаване или затопляне на отношенията между България и Сърбия усеща най-силно българското малцинство в Западните покрайнини. Само на няколко километра от границата с почти 100% българско население, Босилеград и Цариброд обезлюдяват и западат икономически, а местните се борят за елементарни права.

Димитър Димитров, българин от Босилеград: Този страх, който е наливан вече 100 години, си е получил своето равнодушие, просто и ние се вече губим, разбирате ли, нас тук няколко души, които наистина се борим да ни бъде по-добре, ни смятат за сепаратисти, за екстремисти, за какви ли още не.

Димитър Димитров е един от хората, заради които в Босилеград има бюст-паметник на Васил Левски. Превърнал е дома си в Музей, който пази българската история и памет на района, построил е и ето тази чешма. Заради нея и други добри дела е глобяван от сръбските власти.

Димитър Димитров, българин от Босилеград: Реших да сложим българския флаг. Сложих го, след известно време получих призовка, че съм предизвикал расова, верска, там каква ли нетърпимост. Обърнах призовката на гърба и написах: "Понеже в призовката няма нито една думичка на моя майчин български език, не я разбирам, не я подписвам и не я приемам".

Реставрирал сам гробовете на петима български офицери, убити през 1913 г., изработвайки надгробните им плочи в Кюстендил и прекарвайки ги на свой риск през границата.

Димитър Димитров, българин от Босилеград: - Получихте ли съдействие от местните сръбски власти? - Не. Получих даже присъда, че съм повредил гроб, и там бяха ме осъдили с 30 000, които не платих, защото не се усещам крив. Трагедии, трагедии, да не можеш да поменеш памет...

Трудностите за най-будните българи в Босилеград нямат край. От 387 ученици тази година в Босилеградско само 50 учат на български език, всички останали - на сръбски. Учебници на майчин език има малко и недостатъчно.

Ботьо Христов, българин от Босилеград: - Ти си Ботьо Христов? - Да. - Като Христо Ботев, ама нарочно ли така си кръстен? - Нарочно, татко ми ме е така кръстил. Татко ми беше даскал, начален даскал.

Срещаме се с Ботьо пред паметника на Левски. Двете му големи момчета живеят и работят в София, малкото учи в гимназията в Босилеград.

Ботьо Христов, българин от Босилеград: - Тук, в Босилеград, на какъв език учат? - На сръбски. Моето момче на български, в българската паралелка е. Хората недоволстват от това, че липсват учебници на български език и по тая причина не си записват децата в български паралелки.

Учебниците не могат да дойдат от България, защото образователните програми в двете страни са различни. Но сръбските власти упорито не доставят учебници на български. Някой би си помислил, че е нарочно.

Ботьо Христов, българин от Босилеград: Ние тук, в Босилеград, Западните покрайнини, сме си едни, българи сме си, а със сърбите, естествено, сме близки, братя сме, но винаги е това съперничество. Нека да са съперници на полето на науката, културата, стандарта на хората. - А сега в какво сме съперници? - В какво, в небитието. В лошите работи.

;

В бедния Босилеград, ограден от планини, държавна граница и далеч от магистрала, сръбските власти, казват местните, нарочно гонят както сръбски, така и български инвеститори, които биха искали да съживят региона и дадат препитание за местното българско население.

Невенка Костадинова, български бизнесдама от Босилеград: Намирате се в нашия завод, в който сме от 2007 година, както виждате, занимаваме се с дървообработка. През последните 20-ина години тук, в Босилеград, не е имало почти никаква сериозна инвестиция. Имаме и един лош опит, преди 3-4 години тук дойде една голяма фирма от България. И след една година той си отиде. Просто човекът се сблъскваше с много проблеми и накрая реши и измести производството от Босилеград го измести във Вранска баня, пак в Сърбия, където и в момента работи, и явно щом работи там, там няма проблеми.

В районите само със сръбско население инвеститорите нямат проблеми.

Иван Николов, предс. на Културно-информационен център на българското малцинство, Босилеград: Сърбите нямаха икономически интерес, българските бизнесмени не бяха допуснати да дойдат. Те не искат работеща икономика на това място, която да задържа хората, те искат да прогонят тия хора от тука.

В българския Културно-информационeн център на Босилеград помагат на българите, с каквото могат: документи за паспорти, курсове, исторически, културни и детски мероприятия.

Иван Николов, предс. на Културно-информационен център на българското малцинство, Босилеград: За мен изобщо няма значение какво те си говорят в София, в Белград, в Брюксел на международните срещи, за нас единствено има значение какво се прави тук, на място. Истината е, че тук не се прави нищо.

В центъра пазят двете плочи с имената на убитите при Босилеградския погром, които искали да поставят до бюста на Левски, но полицията конфискувала плочите. Черната забрадка върху българското знаме напомня черните забрадки на българките след Ньой 1919 г., когато Западните покрайнини са отнети от България.

Иван Николов, предс. на Културно-информационен център на българското малцинство, Босилеград: Българската общност е винаги била стегната между двете държави, винаги България и Сърбия са принадлежали към различни геополитически блокове, така че ние винаги сме живели в сянката на българо-сръбските отношения.

;

Сега българо-сръбските отношения минават в нова фаза на противопоставяне с поредица от скандали за по-малко от 7 месеца. Лятото сръбският вицепремиер и външен министър Ивица Дачич критикува премиера Борисов по темата Косово, Бойко Борисов му отговори, а Дачич се извини. След среща в Сараево със сръбския премиер Ана Бърнабич скандалът утихна.

Бойко Борисов, министър-председател на България, Ана Бърнабич, министър-председател на Сърбия: - Карам ли се аз с вас? - Не. Ставили сме точку. - Б.Б.: Точка!

;

През ноември - в разгара на руско-сръбски шпионски скандал, сръбският депутат Милован Дрецун обвини България и съседни страни в шпионска дейност и хибридни атаки към Сърбия. Присъедини се и президентът Вучич.

Александър Вучич, президент на Сърбия: Става дума за представители на австрийските, германските и българските служби, ако не се лъжа.

Милован Дрецун, предс. на Комисията за Косово в Народна скупщина на Сърбия: В Скопие е сформиран мощен разузнавателен екип на България, Северна Македония, Германия и Албания, чиято цел е да блокира постигането на компромис между Белград и Прищина.

Красимир Каракачанов, вицепремиер по сигурността и министър на отбраната: Това, че Сърбия има проблеми, не означава, че България трябва да бъде изкупителна жертва и да бъде патица за отвличане на вниманието от вътрешните проблеми в Сърбия.

;

След като двете страни си извикаха посланиците, сръбският военен министър Александър Вулин обяви, че България позволява чужди сили да й избират приятелите.

Пак през ноември двете страни отново засвидетелстваха обич една към друга с откриването на магистралата Ниш-българска граница.

Бойко Борисов, министър-председател на България: И ние като германците можем да кажем, че Берлинската стена между България и бивша Югославия днес пада.

Александър Вучич, президент на Сърбия: Да живее приятелството между Сърбия и България! Сърбия е и ваша земя. Сърбия е и земя на българите, които от Ньой живеят в Димитровград и Босилеград.

;

След поредното затопляне на отношенията Ивица Дачич сътвори нов скандал - напомняйки, че българите в Сърбия са само 0,26 на сто от населението.

Ивица Дачич, вицепремиер и министър на външните работи: Толкова са българите в Сърбия. Но България на всяка среща на Европейския съвет поставя въпроса за правата на българското национално малцинство.

Красимир Каракачанов, вицепремиер и министър на отбраната на България: Агресивният тон спрямо България се засилва и това прави впечатление.

;

Причините, според експертите, са две: отказът на Франция да даде зелена светлина за преговори с Македония и Албания и средносрочната перспектива за Сърбия е първата.

Проф. Огнян Минчев, дир. на Института за регионални и международни изследвания: Сръбският политически елит очевидно разбра, че приемането в ЕС е в най-малко средносрочна перспектива, поради което отново бяха отворени същите официални позиции спрямо България, които винаги са били от този тип, който чуваме да споделя Дачич.

Новата геополитическа динамика на Балканите, свързана с руското влияние през Сърбия, е втората причина за изостряне на отношенията между България и западната ни съседка. Всичко това - в контекста на проекта за засилена интеграция между Сърбия, Албания и Северна Македония.

Проф. Огнян Минчев, дир. на Института за регионални и международни изследвания: Изострянето на отношенията на Белград със София на практика работи в полза на този проект, който в Белград наричат "Малък Шенген", а в руските специални служби, доколкото знам, е означен като проект Б4 - за създаване на нова, доминирана от Сърбия политическа общност на територията на Западните Балкани. Динамиката на сръбските и на руските интереси на Балканите е такава, че очевидно ще преживеем някакъв период на охлаждане, който Дачич дава сигнал, че настъпва.

Българската политика е ясна: тя насърчава и подкрепя евроинтеграцията на Сърбия, но при условие, че спазва правата на нашите сънародници.

Доц. Наум Кайчев, историк, експерт по Нова и съвременна балканска история: Нашата политика, както и по отношение на един друг наш съсед, Северна Македония, трябва да бъде, от една страна, взискателна, трябва старателно да следим за изпълнението на всички критерии, които се изискват за успешно провеждане на преговори. Разбира се, да следим двойно за правата на нашите българи сънародници в тези страни.

;

Както и да се пренарежда геополитиката на Балканите и въпреки добрите отношения, които демонстрират лидерите на двете страни, България и Сърбия си остават съперници за влияние. И следва да помислим доколко маската на братството помага или пречи.

Ботьо Христов, българин от Босилеград: Трябва България откровено да каже на сърбите какво трябва да предприемат към нас.

Иван Николов, предс. на Културно-информационен център на българското малцинство, Босилеград: Ако трябва отношенията между двете държави да бъдат добри за сметка на интересите на българското малцинство и за сметка на неговото унищожение, тогава това не е честно, България няма да бъде страната, която уважава самата себе си и собствената си история.

Невенка Костадинова, български бизнесмен от Босилеград: Искаме да бъдем мост между двете държави, но не мост, по който се гази, а мост, който свързва.