Куба след революцията (СНИМКИ+ВИДЕО)

Когато разказваме за Куба, в нашите представи тя винаги е свързана с Кастро - Фидел или Раул. Емблеми на социализма, начело на Куба от 1959-та година.

По-обаятелният - Фидел, срещу когото са извършени 637 опита за покушения, се оттегля от властта през 2008-а година. Тогава на кормилото на страната застава Раул и Куба започва да се променя.

През 2008-а последните думите на Фидел са : "Пътят винаги ще е труден и ще изисква разумно усилие от всекиго. Противникът, когото трябва да победим е изключително силен; обаче съумяхме да му надделеем вече половин век. Това не е моето сбогом към вас. Ще внимавам."

А това, което започва да прави по-малкият брат, е коренно различно - да извади страната от изолацията, да променя.

Според кубинците зад действията на Раул се усеща опитът и указанията на Ел Коменданте. Затова те отдават започнатото на външен и вътрешен натиск. В края на 90-те Куба беше доведена до купонна система, а по магазините нямаше нищо. Сега в държавните маркети има стоки, но на високи цени, а кубинците получават по 15-20 долара заплата месечно.

Когато говори музиката

"Ролинг Стоунс" като пример за промяна

Островът на Свободата се разлюля и затанцува "рок енд рол". Концертътът на британските легенди "Ролинг стоунс" бе гледан от над половин милион зрители. Част от тях пристигнаха за концерта от далечни градове, като това им е коствало часове път. В Куба магистрали почти няма и пътищата са в лошо състояние.

Историческият "Концерт на разбирателството", е най-голямото музикално събитие за Куба.Феновете започнаха да пристигат още сутринта, за да са сигурни, че ще успеят да влязат. Стадион "Деспортива", който е за 40 000 души, не можа да побере всички желаещи да гледат британските рок легенди Мик Джагър, Кийт Ричардс, Чарли Уотс и Рони Ууд. Много хора гледаха от близките къщи или слушаха около стадиона. Рок динозаврите свириха и танцуваха повече от 2 часа. Преди всяка песен Джагър се обръщаше към публиката с думи на испански.

Само преди няколко години този концерт не беше възможен в Куба, защото музиката на "Ролинг Стоунс" беше забранена заедно с тази на "Бийтълс" и Елвис.

С тези пари можете да си купите 2-3 пакета еднократни бебешки пелени. Пакет кафе /около 250 гр/ е 3 долара, бутилка ром е 5 долара. Затова много от местните работят и на частно. Има частни таксита. Но колите в Куба са малко и цената на една 30-годишна "Лада", например, е около 15000 долара.

Тъй като продуктите са скъпи, кубинците се хранят с малко месо, предимно свинско, много ориз и боб. Традиционно ядене е пържен банан, а плодовете като цяло са по-евтини. Всичко това може да се опита в частните хотели и ресторанти. В частният бизнес работят около половин милион кубинци.

Това е първият повей на промяната. Америка очаква от управлението да направи крачки и в посока зачитане на човешките права и свобода на словото. Само една е и политическата сила, която управлява. Куба днес много напомня за България от края на 80- те, малко преди падането на режима на Живков. Също както по онова време, хората не се чувстват свободни да говорят открито.

Тъй като страната е под ембарго, кубинската икономика залага най-много на приходите си от туризъм. Чужденците са спасението за революцията. През 2016-та в страната се наблюдава истински туристически бум. През последните 2 месеца тук са почивали над 1 милион души предимно от Канада, Европа и Китай.

Поради ембаргото на САЩ от 1962 г., Куба не може да оперира с щатската валута. Това е спирачка за икономиката и бизнеса и на острова на Свободата не можете да си откриете сметка в долари. Ако плащате в американска валута пък ще Ви сложат данък от около 30%. Затова и предпочитаните валути за туристите са евро, канадски долар и паунд.

Обама каза ясно, че ембаргото ще падне, но пътят, който трябва да бъде извървян е дълъг.

Сближаването между САЩ и Куба започна през 2014-та, а официалното посещение в Хавана / 21-22.03.2016г/ на американския президент е цяла система от знаци. Тази историческа среща гледаха по кубинската държавна телевизия хора от всякакви възрасти. Те стояха през целия ден пред мониторите, за да чуят и видят всеки детайл. Някои кубинци сравняват визитата на Обама с посещението на папата - много чакано и изпълващо с надежда.

Всъщност тази визита е огромен пробив, защото двете страни от години имат напрегнато съжителство. И през годините то се изостряше. Пример е кубински войник, който бил застрелян, докато си пали цигара край базата Гуантанамо. Тогава от американска страна отвърнали, че техният пехотинец е помислил запалената цигара за снайпер.

Болната тема Гуантанамо беше сложена отново на масата на преговорите от Раул Кастро, който поиска ликвидирането на базата и връщането на територията й на Куба.

Добри новини чакат и близо 2 милиона кубинци, които живеят в САЩ. Те искат да могат да се връщат в родината си без притеснения и да имат право на собственост в Куба. И гражданите на острова на Свободата искат да пътуват до Щатите по-лесно.

А в една провинциална кръчма хората стоят пред телевизора и се смеят. Защото за тях е много скъпо да пътуват. Цената на паспорта е над 100 долара.

Куба е страна, където почти липсва интернет. В хотелите и затворените комплекси за чужденци услугата е скъпа - по 2 долара на час. Интернет използват в някои държавни фирми и институции. По официални данни в Куба 3% от населението използва интернет.

Скъпо е и да ползваш услугите на единствения мобилен оператор, само картата с номер е 30 долара. А мобилният оператор не покрива цялата територия на острова. Телекомуникациите са първият сектор, към който се очаква да се насочат американски инвестиции, но всички тези малки стъпки предстои да бъдат извървяни през следващите месеци и години.

В първия си коментар относно визитата Кастро изглежда все още не е готов да прости и да забрави половинвековната вражда между двете страни, обявявайки във вестник „Гранма”, че Куба „не се нуждае от подаръците на империята”. Иронично Кастро отбеляза, че докато е слушал думите на американския държавен глава, всеки е можел да получи инфаркт.