Следи от Древния Изток по българските земи

Глава от мумия, бронзови и теракотени статуетки на египетски божества, плочки с клинописно писмо - това са част от експонатите в новата изложба на Варненския исторически музей „Следи от древен Египет, Леванта и Месопотамия по българските земи“. Варненци и гостите на града могат да разгледат изложбата до края на септември в зала "Юг" на музея.

Няколко регионални исторически музея, Националният археологически институт и Института по океанология към Българската академия на науките са събрали притежаваните от тях артефакти, за да представят възможно най-пълно свидетелствата за връзките на страните от Древния Изток, най-много Египет, с българските земи. Всъщност контактите на Древния Изток със земите на траките датират от края на елинистическата епоха.

"След смъртта на Александър Велики империята му се разпада и остава една част Египет под управлението на Птолемеите. Тогава Египет на практика граничи с Тракия", разказа Теодор Руков, уредник в отдел “Археология” в Регионален исторически музей - Варна.

Акцентът на изложбата е глава от мумия на жена - единствен по рода си експонат в България.

"Най-близките музеи, които имат такива артефакти, са в Истанбул и Одеса. Тази глава всъщност е подарена на Карел Шкорпил и той я донася тук, защото музеят в Одеса има по-голям отдел за източно изкуство", допълни Теодор Руков.

За първи път са показани пред публика и четири глинени плочки от шести век преди Христа, собственост на музея в град Котел. Те са представени заедно с превод на текстовете върху тях.