Смъртта на съдия Скалиа - метеорът, който разтърси американската политика

Кой е Антонин Скалиа?

От почти трийсет години той е съдия във Върховния съд на САЩ. Правната институция решава казуси като последна и най-висша инстанция и също така интерпретира конституцията. С решенията си Върховният съд създава прецеденти и по-долните инстанции ги следват.

Антонин Скалиа е роден през 1936 г. в семейство от сицилиански произход. Той е първият италоамериканец член на Върховния съд и е номиниран от президента Роналд Рейгън през 1986 г.

Скалиа бе известен като оригинален консервативен мислител и още по-забележителен писател, чиито становища наподобяваха литературни есета. Неговите остри въпроси и живи дебати с адвокатите по делата караха хиляди американци да следят заседанията на Върховния съд. Скалиа рядко пестеше мненията си, но също притежаваше силно чувство за хумор.

В последните десетилетия той се бе превърнал в един от интелектуалните лидери на Републиканската партия. Скалиа бе originalist или привърженик на това, че конституцията трябва да се интерпретира стриктно на базата на оригиналния си текст. Затова той се противопоставяше на опитите на либералните съдии да решават модерни казуси, разглеждайки основния закон в най-широки линии. Скалиа бе защитник на неограниченото право за притежание на оръжие, страстно оспорваше легализирането на абортите и еднополовите бракове, и бе против намесата на държавата за да гарантира правата на малцинствата. Той контрираше опонентите си, че работата на съдиите е да следват буквата на закона, а не да бъдат борци за социална справедливост.

За хора като съдия Скалиа американците имат термина “по-голям от живота” (larger than life). Той имаше девет деца и двайсет и осем внука. Импровизираните концерти в дома му след вечеря са легендарни. С либералната съдийка Рут Бадър Гинсбърг, с която редовно си опонираха остро в съда, го свързваше дългогодишно приятелство и двамата редовно ходеха заедно на опера. За тях дори бе създадена цяла оперета със заглавие Scalia/Ginsburg. Самият Скалиа беше герой на популярния моноспектакъл The Originalist.

Новината за смъртта му дойде в ранния следобед. Според прессъобщението през уикенда съдия Скалиа е бил на лов в Тексас. Вечерта се е почувствал лошо, а на сутринта не се е появил на закуска. По-късно е бил намерен починал в леглото си.

Защо новината за смъртта му удари като метеор американската политика?

От година на година ролята на Върховния съд в САЩ става все по-важна. Американският Конгрес е дълбоко поляризиран и в момента де факто нефункциониращ защото е доминиран от републиканците, а правителството е ръководено от демократическия президент Барак Обама.

В ситуация на политически вакуум Върховният съд често е единственият функциониращ орган във Вашингтон, способен да решава големите национални въпроси. Институцията играе толкова важна роля, че междувременно никой съдия дори не си помисля за пенсиониране, ако президент от другата партия е на власт. Политизирането на Върховния съд тревожи много наблюдатели, но изглежда необратим процес.

Институцията има девет съдии, избрани до живот. Досега четирима от тях бяха либерални демократи и петима - консервативни демократи. Понякога един от тези вдясно сменя позицията си, но като цяло в последните 30 години Върховният съд бе консервативно наклонен.

Сега, с неочакваната смърт на съдия Скалиа по време на мандата на Обама, има възможност наклонът да бъде обърнат в другата посока.

По конституция президентът номинира новия член на Върховния съд. Сенатът (горната камара на Конгреса) го изслушва и решава дали да потвърди въпросната кандидатура.

При сегашната поляризация във Вашингтон дори в нормална година процесът на потвърждаване би бил труден. В 2016 г. обаче се провеждат и президентски избори и това засилва противопоставянето до непоносима степен.

Президентът Обама ще номинира нов съдия във Върховния съд и това ще сложи ли край на политическата драма?

На теория - да. В специално обръщение към американците на 13 февруари вечерта Обама вече заяви, че възнамерява да номинира нов съдия за поста. Той е президент на САЩ за още единайсет месеца и затова е в пълното си право да иска да попълни Върховния съд.

Републиканците обаче контролират Сената и това означава, че те могат да блокират процеса на гласуване. Нямаше и половин час след като новината за смъртта на Скалиа дойде и консервативни кандидат-президенти като Тед Круз вече настояваха, номинацията да бъде отложена до 2017 г., когато ще има нов президент.

Отделен е въпросът кой юрист би бил достатъчно смел и амбициозен да се съгласи да бъде номиниран, след като е ясно, че консервативните ще атакуват до безкрай личността, опита и идеите му.

Републиканците нямат гаранция, че ще спечелят Белия дом през есента. Непопълненото място във Върховния съд със сигурност ще им донесе много критики и проблеми (“партията на вечното “не”). Но заклеймяването е за предпочитане пред сигурното обръщане на баланса във Върховния съд.

Какъв ефект ще има смъртта на Антонин Скалия върху предстоящите избори в САЩ?

През есента Америка избира не само президент, но и Камарата на представителите (долната камара на Конгреса) и частично членовете на Сената. Ако до ноември няма потвърден нов член на Върховния съд, това означава че избирателите де факто ще гласуват за всичките три власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. Това е безпрецедентна ситуация в историята на САЩ. Много от избирателите може да са още по-ентусиазирани да дадат гласа си през ноември и избирателната активност да бъде рекордна.

Обама има нужда от само пет републикански гласа в Сената, за да прокара евентуалната номинация. Това означава, че сенаторите за преизбиране ще са под безскрупулна и постоянна атака да подкрепят кандидата на Белия дом.

Много журналисти, наблюдатели и обикновени гласоподаватели вече се оплакват от нивото на негативност и агресивност в предизборната кампания. Уви, сега тя обещава да стане в пъти по-страховита.

Какъв ще е ефектът върху американската политика като цяло? Ще има ли някакво отражение върху международните инициативи на САЩ?

Първият осезаем ефект не закъсня. Тези дни Върховният съд започна да разглежда инициативата на Обама за редуциране на емисиите от въглероден диоксид във въздуха. Смяташе се, че консервативното мнозинство ще се опита да блокира мерките и с това на практика да саботира новото световно споразумение от Париж за борба с глобалните климатични проблеми.

Подобен сценарий плашеше много от международните партньори на Вашингтон и особено европейските посолства следяха всяка дума и жест на съдиите. Без САЩ трудно постигнатото през декември споразумение няма как функционира. Сега с четирима демократически срещу четирима консервативни съдии опасността от блокиране на мерките за борба с глобалните климатични промени клони към нулата.

Не е ясно какво ще се случи с останалите казуси, които Върховният съд трябва да реши. По закон, докато не бъде избран нов съдия, решенията са задължителни за даденото дело, но не създават прецедент. Ако няма мнозинство по даден казус, долните инстанции ще поемат съдопроизводството. Вече обсъдени и постигнати решения, но не обявени публично, сега ще трябва да бъдат преразгледани, защото само с обявяването си те влизат в сила.

По-опасно е, ако вакуумът с липсващия девети съдия продължи дълго, защото американската политическа система не може да оперира без върховната си съдебна инстанция. Ако демократ отново влезе в Белия дом, а републиканците продължат да контролират Сената, опасенията са, че те ще продължат да блокират номинацията. Това би предизвикало конституционна криза, изходът от която никой не може предрече.