Срещи с "Долната земя"

Казват, че от Ушуая започва "Долната земя"... Туристическият ентусиазъм в най-южния град на аржентинската провинция Огнена земя е наистина заразен. Групи резервират всевъзможни екскурзии и атракции - да се види всичко, на всяка цена, за минимум време, като, че ли тук е издигнато в култ. В първия ден на 2016 групата български полярници се сля с общото настроение на Ушуая. Макар и късно вечерта успяхме да се вредим в плаване до близките острови в протока Бигъл.

Екскурзията е с романтично предизвикателство - "на залез". Излизаме от пристанището и лодката пори спокойните сини води на "Бийгъл" - малки островчета, а в далечината острите - тук-там побелели остри планински върхове.

Около нас прелитат ята чайки и огромни албатроси. Спираме до колония на морски лъвове - харем на два огромни мъжкара с потомството им. Друг остров е завзет от синеоки корморани.

Плаването продължава до емблематичният Фар "Eclaireurs", разположен на остров със същото име. Той съществува от 1919 г. Точно на 20 минути от тук се намира Островът на тюлените (Isla de Los Lobos). Шумът на двигателя на лодката и крясъка на птиците се смесва с постоянното щракане на фотоапарати. Природата винаги "пълни" очите. Екскурзоводката ни бълва информация като подчертава, че това са защитени територии и трябва много да се пазят от хората.

Часът на залеза - около 22.00 и тържествен момент - капитанът сваля аржентинското знаме и то се разиграва на томбола в която участват всички 26 пасажери. Нямаме късмет, но щастливецът реши да подари знамето на българската полярна експедиция. Всички приветстват идеята му.

Целта на тази томбола разбира се е рекламна - ще се снимаме на нашата база и снимката след това ще бъде част от популяризирането на тази екскурзия. Измислили са го...

23 .00 часа е, а е още светло. В България всички вие спите - а може би и някой вече стават - при вас е 4 часа сутринта.

Утре е последният ни ден в Ушуая. На езика на индианците ямаха, Ушуая означава "залив, гледащ на запад". А ние трябва да пазаруваме пресни плодове и зеленчуци, които ще качим на кораба за базата ни на остров Ливингстън...

Текстът е препечатан от блога на Цветелина Атанасова