Едва около 1 процент от българските земеделски производители застраховат продукцията си срещу природни бедствия. Причината – огромните разходи, които трябва да правят, за да отглеждат посевите, както и ниските изкупни цени през последните години.
Иван Петков отглежда около 2700 декара зърнени култури и фъстъци в асеновградското село Козаново. Преди години застраховал насажденията, но сега смята, че няма смисъл от подобен тип защита. Пресметнал, че разходите по отглеждането са високи. Отделно изплаща и инвестиция в машини.
Иван Петков – земеделски производител: "На тези ниски изкупни цени 24-25 стотинки зърното, при тези разходи няма как да си позволим и застраховка. Не познавам някой в района да се е застраховал. Поне не съм чул аз."
Преди време в селото е имало ракетна площадка, която вече не е действаща. Земеделските производители от асеновградския край се молят да не се повторят бедствията от преди години.
Иван Петков – земеделски производител: "Наводнение имахме преди 3 години. Много дъждове имаше. Язовирите преляха отвсякъде, каналите. Доста поражения имаше. Реколтата на места беше удавена почти."
Българинът все още няма застрахователна култура, казват брокерите. И дават за пример другите европейски държави, където няманезастрахован имот.
Пепа Деведжиева – представител на застрахователна фирма: "Не може непрекъснато да се разчита, че държавата в тези моменти и събития след природните бедствия трябва да помага, защото това са нашите пари, които се формират от нашите данъци."
Продукцията си застраховат предимно големите земеделски производители, които отглеждат продукцията си по европейски фондове и това е задължително. За останалите, в случай на бедствие застрахователят плаща посадъчния материал, защото не може да се прогнозира какъв ще е средният добив от декар земя, казват още застрахователи.