Столетник от Дългопол кара велосипед всеки ден

За първи път Яню Тодоров се качва на велосипед по време на Втората световна война. Бил е свързочник. Изгубил е не малко бойни другари, повечето не от куршуми, а от болести.

Яню Тодоров: Много болезнена беше тази война. България има четири армии. Едната сме там. Аз отивам на фронта, Дългопол фронтоваци сме излезли 200 човека.Много болезнено, ама идва повиквателната и айде.

След войната дядо Янчо е работил в земеделието, благоустрояването и в жп-то. Сега, вече на сто години, възрастният мъж предпочита да си почива. Отдавна е изоставил и земята, която притежава. Но има сили за велосипеда.

Яню Тодоров: Имам за къс път. Ходя на гробищата. Насам се изморявам и слизам да вървя. Трябва сили да натискаш. То не е мотор, колело. Ама добре съм, не мога да се оплаква.

Живко Петров: Винаги е с колелото. Вечно е облечен с летни дрехи кажи-речи. Никога не се облича с балтони, с шуби и винаги е разголен. Здрав, не съм помнил да боледува.

За столетника от Дългопол се грижат двете му дъщери и внуците му. Посещават го почти всеки ден.

Яню Тодоров: Какво си пожелава един човек на сто години? Да ме няма. То не е живот, бе. Акраните ми, всичко е заминало. Приятелите – всичко е изчезнало. Самотен живот, туй не е живот.

За стотния си рожден ден дядо Янчо получи медал за заслуги във втората световна война от Министерството на отбраната.