Този път срещата ще бъде в Охрид

Точно така, на 12 април, четвъртък, двамата министри ще се видят в Охрид. Великденските празници ще са отминали, животът, надявам се, ще се е върнал към нормалния си ритъм, защо и министрите да не вземат да свършат някоя работа? А работа пред тях има много. Самият факт, че по време на виждането им във Виена, съвсем неотдавна, в присъствието на пратеника на световната организация Матю Нимиц, двамата работиха в продължение на седем часа без прекъсване, говори, че нещата в преговорите за името на Македония навлизат в най-сериозната и съществена част. Така и го определиха наблюдателите. Министрите отхвърлят един по един проблемите, но това все още не означава, че са близо до края. Това означава, че просто навлизат в една материя, която е достатъчно сложна, за да се препуска през нея на галоп. Самият Никола Димитров на пресконференцията след разговора с Кодзиас във Виена заяви, че има напредък в търсенето на оптимално решение, но че той е условен. По простата причина, че се върви напред, но се стига до сложните въпроси, при които всеки детайл трябва да се обмисля и оглежда от всички страни много повече, отколкото досега.

Сложността на материята и опитите да се намери консенсус, при това да се спазва динамиката и темпото на досегашния диалог, наложи министрите да формират екипи от експерти, които между себе си да подготвят становищата по възникващите въпроси. И това е част от огромната работа, която се върши. Самите министри Кодзиас и Димитров след разговора си във Виена информираха за резултатите както своите правителства и премиери, така и лидерите на коалиционните партии. Само лидерът на най-голямата опозиционна политическа сила в Гърция Нова демокрация Мицотакис отказа среща с Кодзиас, неговото ниво изисквало лично премиерът Алексис Ципрас да го брифира за това, което шефът на дипломацията е свършил. С други думи, и преговорният процес с Македония влиза във вътрешно-политическия дневен ред на Гърция, и то по начин, чрез който опозицията се опитва да качи рейтинг.

В Скопие нещата са си нормални, в смисъл, Димитров се срещна с когото трябваше, даде отчет пред когото е нужно, получи инструкции как да се върви нататък и това е. Вероятно една от идеите е била следващата среща с Кодзиас да бъде в Охрид, близо до границата, което пък някак си ще даде знак за разговор като между добри съседи. Така де, и Охрид има летище, където Кодзиас може да кацне, на брега на езерото има добра и тиха правителствена резиденция, която може да бъде използвана, пък и кухнята на охридчани никак не е лоша. Въобще, македонската страна се опитва да създаде представа за вече постигнато високо ниво на доверие между двамата външни министри, а чрез тях и между двете държави. Те, Кодзиас и Димитров, се срещат толкова често, колкото с никого другиго от света на дипломацията, при това, ето, ще го направят и в неформална среда на брега на красивото езеро. Може и на малки имена да се обръщат - „Калимера, Нико” или „Ефхаристо, Никола”. Адаши, значи.

Няма лошо. Така трябва да бъде между съседи. Е, от време на време някой в Гърция - повече, или в Македония - по-малко, вземе, че каже какво не може да приеме някоя от страните, или какво задължително трябва да се договори като резултат от преговорния процес.Тази съпътстваща медийна пропаганда също си има своите цели и задачи. Тя трябва да напомня на преговорните екипи, че работата им се следи, и то под лупа, така че да си правят сметката.

В подобна ситуация и идващият светъл християнски празник Великден остава някак си встрани. Така ли? Нищо подобно. И двамата министри, и техните екипи, и правителствата на двете държави ще си го отбележат както трябва, ще го ползват за кратък отдих, който църковният календар и християнското задължение им поднася. На нас, скромните наблюдатели на процеса – също.

Да ви е честит Великден, драги мои читатели и почитатели!