Начало
назад
Историята на тунела при Гюешево, през който ще минава влакът до Скопие
16 тунела ще бъдат изградени от наша страна по проекта за нова железопътна линия от Радомир през Кюстендил до Гюешево. Линията ще минава през граничния тунел при Гюешево и е част от бъдещото жп направление София - Скопие. Тунелът обаче изглежда така, както и преди 60 години и продължава да не е пробит напълно. За историята му разказват Весела Смилец и операторът Добролюб Илиев.
"Трябва да видим светлината в тунела, а тя е в това, че за първи път държавни глави от трите страни се срещат в този формат и се обръщат към реалните проблеми. Имат обща позиция, която ще отстояват пред европейските си партньори." Така метафорично Георги Първанов започна съвместната пресконференция.
14 години изминаха от срещата на тримата президенти при Гюешево. След тях дойдоха други, на няколко пъти и в трите страни, смениха се правителства в България, Македония и Албания, които искаха да съградят връзката Адриатическо - Черно море. Част от нея е и непостроената жп линия София - Скопие с непробития напълно граничен тунел под Осоговската планина.
БНТ- Имаше път, сега вече всичко е покрито с листа, дори има израсли борчета?
- Това е естествено за този тунел, където се намира вододелната линия на София-Кюстендил-Скопие.
БНТ: От другата страна как продължават нещата?
д-р Ангел Джонев, историк: От другата страна нещата са в не по-добро състояние. Ако погледнем изхода на тунела, той даже е в малко по-тежко състояние. Но общо взето този проект за жп линия до голяма степен показва какво представляват българо-македонските отношения.
Тунелът е замислен още през 19 в., но физическото изграждане започва едва през 1942 г. по време на българската администрация във Вардарска Македония и Беломорието. Съоръжението се строи от смесено българо-германско предприятие. Всичко е стриктно описано във ведомости, запазени до днес - колко работници са заети, каква е надницата им. От наша страна са прокопани и облицовани една четвърт от общата дължина на тунела, която е близо 2,5 км.
За последен път звуците на техниката тук се чуват през 1947-48 година, когато тунелът е завършен в този вид.
Работата замира, когато застиват и отношенията между София и Белград по македонския въпрос. Тогава Македония вече е част от Югославската федерация.
Днес тунелът продължава да чака липсващите релси, които трябва да минат през него - над 50 км от Гюешево в България до Беляковци в Македония.
