В Женева бе открита конференция за Кипър

Тази "историческа" конференция, която трябва да обсъжда единствено гаранции за сигурността на един повторно обединен остров Кипър, бе свикана след тридневни интензивни преговори между лидерите на двете общности на острова под егидата на ООН.

Гърция, Турция и Великобритания, които са сегашните "гаранти" за сигурността на Кипър, изпратиха в Женева своите министри на външните работи - Никос Кодзиас, Мевлют Чавушоглу и Борис Джонсън.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини също присъстват на конференцията в Двореца на нациите в Женева - европейската централа на ООН, тъй като Република Кипър /южната част на острова/ е член на ЕС от 2004 г.

Кипър е разделен от 1974 г., когато северната му част бе окупирана от Турция в отговор на националистически държавен преврат, целящ да присъедини острова към Гърция. Самопровъзгласилата се Севернокипърска турска република е призната само от Анкара.

Снощи, в края на последния ден от преговорите между двете общности, започнали в понеделник, кипърският президент Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ за първи път си размениха карти, очертаващи вижданията им за зоните, които гръцката и турската общност ще контролират в предвижданата бъдеща федерация.

Тези документи бяха поверени на специалния съветник на генералния секретар на ООН по проблема за Кипър Еспен Барт Айде, който уточни, че те ще бъдат запазени в сейф в ООН.

Кипърските турци, които са малцинство, контролират сега 37 процента от острова. Според кипърски медии гръцката страна би била готова да им предостави 28,2 процента от бъдещата държава, докато турската страна настоява за 29,2 процента.

Говорителят на кипърското правителство Никос Христодулидис заяви, че картата, представена от турската страна, остава в границите на 29,2 процента. Но има части и аспекти, които не ни удовлетворяват, с други думи, това не е удовлетворяващо като краен резултат, добави говорителят.

Той обаче прецени като "позитивна" тази първа размяна на карти и обяви, че "преговорите ще продължат" на дата, която още не е определена.

Говорителят подчерта, че конференцията трябва да се занимае "изключително с гаранциите за сигурността", а не с "вътрешни въпроси" като връщане на отнета собственост, териториално разпределение или управление на бъдещата държава.

Кипърският президент настоява за изтеглянето на близо 30 000 турски войници, разположени в северната част на острова, но лидерът на кипърските турци, както и Анкара, искат запазване на турското военно присъствие с цел защита на турската общност.

Великобритания, бивша колониална сила, също притежава военни бази в южната част на острова. По време на предишните преговори Лондон предложи да върне 49 процента /117 квадратни километра/ от територията, заета от неговите бази.

В речта си на конференцията турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу настоя за "цялостно решение, което гарантира равенството, законните права и сигурността на кипърската турска страна".

Като се имат предвид обстоятелствата в нашия регион, е необходимо да се запазят правилата за гаранции и за сигурност, които представляват фундаменталните основи на сигурността и на стабилността на острова от 43 години насам, подчерта той.

Гърция от своя страна иска слагане "край на анахроничния режим на гаранциите" за сигурността и изтегляне на всички турски войски.

При пристигането си в Женева Борис Джонсън заяви, че неговата страна е готова да помогне "по всякакви възможни начини" за намиране на решение на кипърския конфликт.