Войната през погледа на Йордан Йовков

"Хората те гнетят с пустотата си, с дребнавите си сметки и неутолимия си егоизъм. И обзема те тогава неудържима носталгия за тука, спомняш си с радост за коравото легло и за големия огън на землянката, мислиш си за другарите, за войниците, за ординареца си, за верния си кон, за планините. Влече те тоя живот ако не с друго, поне с широкия си и свободен размах, с непритворната си и чистосърдечна привързаност, с всичко, което е грубо, сурово и тежко, но ясно, здраво и привично".

Така описва носталгията за българската армия големият български писател Йордан Йовков в разказа "Една вечер".

След като завършва школата за запасни офицери, за първи път е изпратен на служба в 24-ти пехотен полк на 27 септември 1903 година. През 1912 година е мобилизиран в 41-ви пехотен полк, като командир на рота.

Мария Димуларева, държавен експерт в Дирекция "Държавен военно-исторически архив" град Велико Търново: Там протича цялата негова служба по време на Балканските войни. По време на тази служба, той взема участие в боевете при Кайпа, при Одрин, при Чаталджа.

Докато се сражава в Балканските войни, Йовков е ранен два пъти - веднъж през 1912 година и след това през 1913 година в сраженията с гърците.

Мария Димуларева, държавен експерт в Дирекция "Държавен военно-исторически архив" град Велико Търново: След второто раняване, той се връща на фронта до края на войната.

През юли 1916 година, Йовков отново е мобилизиран - за участие в Първата световна война, но този път към редакцията на вестник "Военни известия". Военните са искали да използват таланта му в отразяването на действителността на войната.

Мария Димуларева, държавен експерт в Дирекция "Държавен военно-исторически архив" град Велико Търново: Особено с неговите разкази публикувани в походната войнишка библиотека, които са четени най-вече от войниците на фронта и това повдига техния дух и помага за повдигане изобщо на целия дух в страната.

Дейността на Йовков в българската армия приключва на 18 юли 1918 година, когато пише рапорт, с който моли да бъде освободен от служба, заради заболяване. За храбростта си в Балканските войни като командир на рота, той е награден с орден Св. Александър 5-та степен, а за участието си в Първата световна война, е награден с орден за военна заслуга.

Мария Димуларева, държавен експерт в Дирекция "Държавен военно-исторически архив" град Велико Търново: Той остава до края на живота си свързан с армията, с любовта си към армията, и всички негови разкази, които са написани... Той или е бил свидетел на даденото събитие, или лично го е преживял, затова те са толкова силни и толкова вдъхновяващи, и използвани в походната войнишка библиотека.

Изключителен родолюбец и патриот, Йовков осигурява трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот.