Време е за лятна Манджа...

Същата „летна манджа” е сега ситуацията в Македония, особено след връщането на Зоран Заев от София, където македонският премиер заедно с българския си колега положиха венец на паметника на цар Самуил и се договориха на 2 август, когато в Македония се чества Илинденското въстание, да подпишат Договора за добросъседство и сътрудничество между нашите две държави. Какво ли не изговориха, написаха и излъчиха близките до скоро управляващата ВМРО-ДПМНЕ медии против визитата на Заев в България, какви ли грехове не му предписаха, в какви ли не „престъпления” и „предателства” не го обвиниха. Сякаш времето се върна с години назад в най-ожесточените дни на антибългарската пропаганда, които характеризираха цялата медийна среда в Скопие и в Македония. Гледам, и някои уж по-спокойни и умерени журналисти, очевидно и те заразени от патриотарщината на Никола Груевски, и те се включват в хора срещу Заев и срещу София. Е, не директно с текстове, но цитирайки разни гласове я на македонците от Австралия, я някакви други писания от диаспората. Основната теза, която всички те лансират е: няма ли най-сетне да кажете какво е договорил Заев в София, какво ще подписва той на Илинден заедно с Борисов, каква е тази тайна и „предателска” дипломация, която новият премиер на Македония води? Няма как това да не е в ущърб на интересите на Македония, значи, да е в интерес на България, щом нещата така старателно се крият и не се изнасят в публичното пространство.

На ако някой у нас е имал надеждата, че от 20 юни, когато Заев и Борисов се срещнаха, до 2-ри август, когато си обещаха да подпишат двустранния Договор, дните за македонския премиер ще бъдат лесни, значи е бил наивник. Или не е познавал достатъчно добре медийната и политическата ситуация в Македония. Или се е увлякъл по приятното усещане, налагано прибързано от някои видни български пророци, че сме им дали на македонците най-после да разберат и че сме ги турили на мястото им. Грешка, разбира се. Надяваме се все пак Заев да се справи със ситуацията, това все пак е негова работа, но моята скромна препоръка е в този период поне ние в България да не правим изявления, които могат да налеят вода във воденицата на противниците на македонския премиер. Като това несръчно обяснение на външната ни министърка Захариева за македонския език, което вкара в оборот нови обвинения и заклинания срещу България в кампанията край Вардар. Като не сте сигурни, поне мълчете, а щом сте дипломати, трябва да знаете поне това, че в дипломацията е пълно с обтекаеми формули и словосъчетания, с които хем да отговориш, хем да не кажеш нищо. Ама, и за тази проста работа трябва елементарни познания...

Може би, казвам, може би, антибългарската кампания ще смени посоката, поне малко, след като в четвъртък Специалната прокуратура внесе в съда в Скопие искане за задържане на доскорошния премиер Никола Груевски и на цяла група негови министри, в това число и на братовчед му, бившият шеф на тайните служби Сашо Миялков. Основанията на искането на специалните прокурори са в няколкото обвинения за престъпления по служба и за разхищения на огромни средства. Сега съдът е този, който трябва да се произнесе за исканията на прокурорите. В същото време обаче, Никола Груевски като основен обвиняем и като лидер на ВМРО-ДПМНЕ, даде в четвъртък вечер пресконференция, която не беше дори и пресконференция, а негово изявление, с което заяви, че партията прекратява политиката си на конструктивна опозиция и се хвърля в битка срещу новите управляващи, тъй като вижда в ходовете на Специалната прокуратура не правни, а политически мотиви да бъде унищожена ВМРО-ДПМНЕ като политическа сила. Гледах тази „пресконференция” на живо, какво ти гледах, чаках пред екрана на компютъра повече от половин час Груевски да се появи, след това пет минути аплаузи и скандирания от клакьорите в залата, и три минути слово (Впрочем, това си е негов познат маниер още от времето, когато беше премиер - да закъснява, като най-малкото закъснение бе поне 40 минути! Норма!).

Между другото, Груевски спомена, че в държавната администрация са започнали поголовни уволнения на кадри на ВМРО-ДПМНЕ и че тези мерки на новите власти са засегнали засега около стотина човека. Между тях е и директорът на Държавния архив на Македония Филип Петровски. Познавам Филип, ехе-е-е, от 1996-97-ма година, от първите студентски и средношколки протести в Скопие срещу преподаването на албански език в Педагогическия факултет. Направи кариера момчето, но смяната му сега е дори закъсняла. На времето, когато дългогодишният директор на Архива проф. Зоран Тодоровски, познат отлично и у нас, бе назначен за пореден път на този пост, му подхвърлих: „Професоре, какво толкова има в този ваш Архив, та при всяка смяна на властта първото, ама, наистина, първото кадрово решение на всяко ново управление е да назначи директор на Държавния Архив“. А Зоран ми отговори: „Ти какво, та при вас в България не е ли така?“ Е, не е точно така. Защото при нас досиетата на тайните служби са на друго място, а не в Архива, както е при вас..

Минаха години, професорът получи своя инфаркт или инсулт и почина внезапно, което пък даде основание да градската легенда в Скопие да твърди, че голяма част от парите за прословутия проект „Скопие 2014” са минавали тъкмо през Архива. Колко това е вярно, не знам, но професор Зоран Тодоровски вече не е между живите.