Законопроект казва "да" на офшорките в медии, банки и пенсионни дружества

Бермудски, Бахамски, Вирджински и Кайманови острови. Както и Хонг Конг, Обединените арабски емирства и Аруба.

Новите офшорни дестинации през 2016-а са 13 и сред тях са Федерация Сейнт Китс и Невис, Джърси, Макао и Уругвай. На този фон законопроект отново съживи спора - да могат ли офшорки да участват в капитала на банки, медии, пенсионни и застрахователни дружества. След като през 2014 г. им бе забранено със закон, внесен от депутатите Йордан Цонев и Делян Пеевски.

Красен Станчев, предс. на УС на Института за пазарна икономика: Познавам законопроекта. В сравнение с предишния е лека либерализация, но трябва да се знае каква беше целта на предишния закон, а целта на предишния закон беше всички, които до момента са имали някакви облаги, дотолкова доколкото ги е имало, да ги замразят и да няма никаква конкуренция от нови играчи на пазара, които идват от нови юрисдикции.

Финансовото министерство сега предлага офшорки да могат да притежават част от капитала на медии, банки и други дружества. Целта на законопроекта, пише в мотивите, е да синхронизира българското с европейското законодателство след поредицата предупреждения от страна на Брюксел.

Офшорки ще могат да притежават дружества у нас, но само до 10%. Аргументът е, че така свързани офшорни фирми няма да могат да овладеят дадено дружество, закупувайки малки пакети от по няколко процента, които сумарно водят до мажоритарен дял в компанията. Работодателите са "за" промените, но държат прага да е доста по-нисък от 10%.

Васил Велев, предс. на Асоциацията на индустриалния капитал в България: 10% е може би много висок процент. Може би този праг трябва да бъде обмислен по-добре. Защото в Закона за кредитните институции има и други прагове от 3% например за големите кредити, за свързаните лица и т.н.

Според проф. Кръстьо Петков, който е "за" участието на офшорките, но при строги регулации, намаляването на прага под 10% няма да е ефективно.

Въпрос: Кой ще дойде тогава?

Проф. Кръстьо Петков, икономист: При минимално участие едва ли някой ще дойде. По-скоро трябва да се насочим към създаване на механизъм за контрол и изсветляване на капитала.

На обратния полюс са синдикатите, които са категорични, че офшорките нямат място в сделки с публични средства.

Опасност за работниците нямало, доколкото те си търсели права с искове към работодателя, а не към собственика. Големият проблем, според тях, е изтичането на капитал от България заради по-ниските данъци в офшорните зони.

Димитър Манолов, президент на КТ "Подкрепа": Ние тук, в България, всички знаем, че сме изключително силно потърпевши от това. Най-малко заради факта, че средства, произведени в България, или пък по някакъв начин съществували тук, заминаха някъде навън не особено законно и през такива компании се връщат вече препрани, пречистени под вънкашност чужда и с име ново.

Експерти изчисляват, че загубите за фиска от офшорки са стотици милиони левове годишно. Бившият директор на финансовото разузнаване доцент Николай Иванов е "за" забраната компании с анонимен собственик да оперират с публични средства. Спомня си за не един и два случая на препиране на капитали през офшорки.

Доц. Николай Иванов, бивш шеф на финансовото разузнаване: Това бяха компаниите, офшорните компании, свързани с Иван Тодоров-Доктора. Или в доста случаи имаше роля на офшорните компании.

Сега офшорка може да се регистрира за броени минути, и то онлайн. Влизаме в един от известните сайтове. Регистрацията е в три стъпки. Отнема 30 минути и няколко стотин евро. Услугата се оскъпява от различните "екстри" - дали да имаме подставен управител, виртуален офис, дори визитни картички. Срещу това си гарантираме пълна анонимност и данъчни облекчения.