Законови предложения за участието на работодатели в учебния процес

За предизвикателствата, но и възможностите за развитие на висшето образование у нас говориха ректори, представители на бизнеса и на законодателната власт. Промяна в закона за висше образование е необходима - категорични са ректорите.

Анастас Герджиков - ректор на СУ "Св. Климент Охридски": Много пъти в съвета на ректорите сме обсъждали това, че е време да помислим и за нов закон за висше образование, защото са десетки измененията на действащия закон. Той е хаотичен, някои от текстовете противоречат на други, други противоречат на текстове от други закони.

Ректорите посочиха и законовите текстове, които спъват работата им.

проф. Стати Статев - ректор на УНСС: Ние трябва максимално много да отворим възможността българските висши училища и академиите да се коооперират помежду си. Ние сме длъжници и за тази комуникация с бизнеса. Ние реално я имаме. Просто трябва закона да я отвори максимално, за да можеме да си комуникираме на абсолютно всички нива.

Милена Дамянова - председател на парламентарната комисия по образованието и науката: Предложението на професор Статев за активно участие на работодателите в учебния процес е облечено вече в законови предложения, които аз и някои от моите колеги от комисията ще внесем до края на тази седмица, така че това е една поправка, върху която ще можем да работим през лятото с колегите.

Бизнесът посочи, че у нас в момента висшистите на позиции, неизискващи висше образование са над 50 на сто. Природоматематическите и математически специалности са по-малко от потребностите, но за сметка на това завършилите икономическите специалности, администрация и управление и право са повече от необходимите кадри. Изтъкнаха още, че и малкото качествени специалисти емигрират. Затова предложиха:

Васил Велев - председател на Управителния съвет (УС) на Асоциация на индустриалния капитал в България: Правилното е мениджърите да избират работниците и служителите, а не обратното, защото в случая е обратното. Втория момент е за регулиране на плам-приема. И да плащаме за висшисти, които след това ще работят като продавач-консултанти е разхищение на обществен ресурс. Ние не сме съгласни повече да го правим. Затова трябва да се регулира плам-приема. Той не може да бъде повече от 50% от абитуриентите. Трябва да има подбор.

От бизнеса са за намаляващ брой студенти и увеличаващо се качество на кадрите. И още - настояват: да се определят условия, при които училите за сметка на данъкоплатците да бъдат задължени да работят в страната за определен период от време.

Димитър Манолов - президент на КТ "Подкрепа" :Не е възможно местата за прием на студенти да са повече от завършилите абитуриенти. Сбъркан е принципа на висшето образование в България. Стана модерно, защото се плаща да се трупат някакви напълно безсмислени сертификати, зад които практически нищо не стои.

В София броят на заетите е над 700 000 души. В столицата се намират и най-много от университетите в страната - 23 от общо 51 като в тях се обучават над 100 младежи. Въпреки тези данни констатацията на столичния кмет е следната:

Йорданка Фандъкова - кмет на София: През последните години въпреки, че София има най-много хора с висше образование- над 50 %, градът ни също изпитва голям недостиг от кадри, при това добре подготвени и образовани кадри.

Финансирането на университетите вече се преструктурира, изтъкна образователния министър.

Красимир Вълчев - министър на образованието и науката: Ние държим сметка за 4 неща - за това колко добри показатели имат за учебна дейност, колко добри показатели имат за научна дейност, каква е отчетената реализация, но и каква е бъдещата реализация - дали те обучават професионални направления, където ще имаме бъдещ недостиг на пазара на труда.

Моделите за управление на университетите също бяха засегнати по време на срещата.