Жега, не жега - политиката си върви...

Изпратихме Панде Ефтимов, големият и железен българин от Преспа. От сряда, 16 август той ще почива в гробищата Бутел в Скопие, а ние ще се потрудим делото му - за запазване на българщината в Македония, да бъде съхранено и продължено.

Парламентът край Вардар вече трета седмица се занимава с предложението на управляващите да бъде сменен главният прокурор на страната Марко Звърлевски. Жега, не жега (аз и съпругата ми добре знаем какво е август в Скопие, майко мила, до среднощ сме седели на последното стъпало към водите на Вардар, защото там, в най-ниското, ни се е струвало, че е било най-прохладното място в града), та, жега, не жега, депутатите чинно влизат в парламента, слушат пледоариите на противници и привърженици на идеята за смяната, гледат сеира на процедурните игри, с които опозицията от ВМРО-ДПМНЕ гледа да удължава времето и да отдалечава гласуването, и какво ли не още.

Даже един от депутатите мълча през цялото време на трибуната, използвайки по този начин правото си на реплика или дуплика, вече не знам. Стои там и мълчи, залата го гледа и тя мълчи, председателят Джафери не смее нищо да направи, защото онзи има своето парламентарно право да поиска и да получи думата, а как ще я използва, това си било негова работа.

Вече се появиха и догадки кой е кандидатът на новите власти за първия човек на македонската прокуратура, като с най-големи шансове, поне засега, е една от трите обвинителки от Специалната прокуратура, албанката Фатиме Фетай. Тя пада и хубавелка, та нищо чудно да ѝ излезе късметът. Но ако това стане, неминуемо ще е резултат от договореност между партиите в управляващата сега коалиция - СДСМ на Зоран Заев и основно - албанската Демократичен съюз за интеграция на Али Ахмети. Ако има такава договореност, не е никак изключено тя да е част от големия пазарлък, който ще се води между коалиционните партньори около проекта за Закон за езиците, който вече е внесен от ДСИ. Какво да се прави, така е когато имаш, или по-скоро нямаш парламентарно мнозинство като отделна политическа сила, а разчиташ на гласовете на депутатите от партиите на албанците в парламента. Тънка работа е това коалиционното партньорство, особено в политическите игри в Македония, и то през целия 26-годишен период на преход.

Горещината си е горещина, ама партиите не забравят голямата си политическа цел - победа на местните избори на 15 октомври. ВМРО вече даде ясен знак, че за нея това ще бъде „битката на живота”, както се казва, опит за гръмотевичен реванш и първа стъпка от връщане към властта.

Вече бяха обявени петима от кандидатите на партията за кметските места. Един от градовете, за който партията посочи своя кандидат, е родният град на премиера Зоран Заев - Струмица. Човекът се казва д-р Марян Байрактаров и очевидно е натоварен с мисията да спечели града след като Зоран Заев в продължение на три мандата бе кмет. Някак си твърде символно ми изглежда предстоящият двубой в този град щом като още отсега ВМРО-ДПМНЕ почва да надува тръбата с призиви за подкрепа на доктора.

Че Струмица през последните десетина и повече години бе на социалдемократите в лицето на Заев, това е ясно, дето се казва, въпрос на статистика, но пък Груевски и хората му имат едно психологическо предимство - че на парламентарните избори на 11 декември ВМРО-ДПМНЕ изпрати повече депутати от СДСМ на Заев от района около Струмица. В града промяна няма, но като включиш и околните общини, ситуацията се изменя. Та, казвам, това май дава надежда на хората на Груевски в Струмица, че могат да променят в своя полза и положението в града и най-после тази „крепост на Заев” отново да се върне в ръцете на ВМРО-ДПМНЕ.

А още един-два значими градски центрове в страната, като Битоля, Прилеп, Щип, да речем, на контото на Груевски, винаги ще му дават аргумента, че градските хора, значи, по интелигентните, стоят зад него. Макар че и по-малките общини имат своето значение, когато почнат да се рисува и оцветява картата на Македония с партийните цветове. Ако нещо обаче е ясно още отсега, че нито оранжевият на ВМРО-ДПМНЕ, нито тъмносиният на СДСМ, ще намерят място в общините в западната част от страната.

На предишните местни избори през 2013 година, които отразявах за БНТ, от Струга и селата около нея, през Кичево, Гостивар и Тетово до граничния пункт Яжинце на север до границата с Косово, всички кметове бяха от албанските партии, във всички общински съвети мнозинство имаха представители на същите партии. Като прибавим и една-две общини около Скопие, любимата ми Сарай, например, където живеят приятели - албанци и където ходя обикновено да снимам как те гласуват, нещата стават още по-очертани. Това е територия, на която албанските политици си мерят силите между себе си, а щом става дума за местни избори, нещата са ясни - почти никакъв шанс за кандидати на македонските политически партии да пробият за някое кметско място. Какво да се прави, демографска, географска, политическа и всякаква друга реалност.

На този фон, ако нещо ме занимава и очевидно ще ме накара да размишлявам оттук насетне до 15 октомври е императивът, че за пръв път от 26 години насам, когато Македония се откъсна от Югославия и стана суверенна и независима държава, за първи път оттогава ще се наложи да стискам палци не за кандидатите на ВМРО-ДПМНЕ, които уж олицетворяваха „пробългарската опция”, а за хората на Зоран Заев. Простичко е - една победа на Заев в местния вот ще стабилизира управлението му, ще му даде още сили да продължи линията на подобряване на отношенията с България. А за мене лично това е най-важното в случая.