На площад Свобода в Русе, където преди 27 години се зароди гражданското общество у нас, с първия открит протест на хората срещу обгазяването с хлор, днес организираха своеобразен референдум. Там поставиха везна, на която всеки гражданин можеше да сложи...
На площад Свобода в Русе, където преди 27 години се зароди гражданското общество у нас, с първия открит протест на хората срещу обгазяването с хлор, днес организираха своеобразен референдум. Там поставиха везна, на която всеки гражданин можеше да сложи камък и така да изрази позицията си за годините от прехода ни към демокрация. Часове преди да получат от президента отличията си за гражданска доблест, 3 от 6-те русенки, организирали първите екодемонстрации срещу хлорните обгазявания, си спомниха за тях.
Срещаме се с Цонка Букурова, Стефка Монова и Албена Велкова призори на автогарата в Русе. Въпреки че са организирали първите екопротести, те всеки път се притесняват от интереса на медиите. Все пак се “връщат” назад във времето.
Цонка Букурова: “Шест години търпение и последиците пред очите ни... - развиваха се малформации при децата... И ние казваме, какво най-после? - Ами демонстрация - веднага го решихме и съвпадение след два дни връзваха пионерските връзки - чакаха линейки тогава. Каква бруталност!... Най-страшното беше на първата демонстрация, защото от 13-те улици, които се “вливат” в центъра, сутринта чак са разбрали и беше обкръжено.”
Албена и Цонка по това време работят заедно в един район.
Албена Велкова: “Идваха хора и си оставяха телефоните.”
Цонка Букурова: "Десетки, стотици се записаха, за месец станаха 400, идваха без да се страхуват.”
Равносметката на трите е, че в такива моменти все се намират хора, които се възползват от ситуацията.
Стефка Монова: “Някои злоупотребиха... и започнаха да пълзят по стълбицата нагоре... Ние сме обикновени хора, които искаха чист въздух – за нас, за децата, за внуците ни...”
Цонка Букурова: “Най ни е болно, че в България не разбраха какво стана в Русе - роди се гражданското общество. Тези хора излязоха веднага на улицата - вече не ги търсехме, те ни търсеха.”
Беше ни преляла чашата от фалша, който ни обгръща, казва Цонка Букурова и се качва в автобуса с обещанието да се видим отново.