Животът след Освобождението - за опълченците и държавните пенсии

Сред документите откриваме името на известният фотограф Тома Хитров. Учил фотография в Букурещ- негови са снимките на Левски и Ботев. Участва в опълчението, сражава се по време на боевете на Шипка и Стара Загора. Продължава да се занимава с фотография и след Освобождението, но за съжаление, не е в блестящо материално положение. След смъртта му неговите наследници молят държавата да отпусне някаква помощ, тъй като имал доста кредити.

Да се отпусне пенсия обаче не е толкова лесно. Трябват доказателства. Затова се изискват свидетелски показания, че той наистина е бил опълченец. Пенсии не се отпускат обаче на калпак. Мястото на боевете, наградите, които са получили опълченците са все доказателства.

Как се разпространява новината за мира?

Едно от първите издания на официалния текст на Санстефанския мирен договор е издадено в Букурещ като приложение на вестник. Струва 40 сантима. Тук са определени и границите. България се появява на политическата картата на Европа, макар тези граници да не са официално признати от великите сили. В договора пише:

,,Крайните предели на Българското княжество ще се очертаят от една частна руско-турска комисия преди императорската руска армия да изпразни Румелия - тази комисия кога въвежда същите места и промени на общото очертание ще гледа от коя народност жителите са по-многочислени по пределните места".

Войната в образи:

Зад документите, които разказват за Руско-турската освободителна война се крият десетки лични истории. Но емоцията се може и без художественото пресътворяване на боевете. В държавния архив се пази творчеството на руските художници баталисти, които са и преки участници във войната. Вересчагин се сражава при Плевен и Стара Загора. Оставил е множество скици, които илюстрират войната.

Илюстрациите представят различните лица на боевете.