2024 – краят на 20х4

Когато видите заглавието, вероятно някои от вас ще си помислят, че ви изпитвам по математика и колко е точно това хикс. Напротив, въобще нямам тази цел. Просто 2024 година е краят на 20-годишната легенда за Голямата четворка в тениса. Две десетилетия, които донесоха толкова много емоции и увеличиха до максимум интереса на феновете по всички точки на света към аристократичния спорт.

Та кой не знае кои са Роджър Федерер, Рафаел Надал, Новак Джокович и Анди Мъри. Дори неизкушените от спорт са чували имената им. Защото тяхното наследство далеч не остава заключено в правоъгълника, разделен с мрежа по средата.

Но да се върнем към началото – 2004 година.

Тогава един швейцарски тенисист прави нещо, към което се е стремяло цяло поколение тенисисти преди него – става първият със спечелени 3 титли от Големия шлем в една година, постижение, което не е правено от 1988 г., когато Матс Виландер взима три успеха. 22-годишният Роджър Федерер триумфира в Мелбърн, Лондон и Ню Йорк. Губи само на и без това нелюбимата му настилка клей в третия кръг на Откритото първенство на Франция от специалиста на червено Густаво Куертен от Бразилия. Още през февруари за първи път в кариерата си оглавява световната ранглиста, малко след като печели в Мелбърн парк втората си мейджър титла /дебютният му успех е на Уимбълдън през 2003 г./. Не успява обаче да донесе злато на Швейцария от Олимпийските игри, като отпада едва във втория кръг от Томаш Бердих.

По това време светът вече говори за един 18-годишен испанец, който най-нахално се опитва да намери място сред най-добрите – не стига, че е левичар, ами и изпраща убийствени форхенди по правата и диагонала, а сервисът му е без аналог. Тенис-феновете му обръщат внимание, когато във втория кръг в Маями нанася на Федерер едва втората загуба от само 6 през годината и то със 6:3, 6:3. Рафаел Надал пропуска немалка част от сезона заради стрес-фрактура, но в самия му край помага на Испания да спечели Купа „Дейвис“, като побеждава №2 в света Анди Родик. Друг Анди – само че Мъри и от Великобритания печели титлата при юношите на Откритото първенство на САЩ и на Острова вече потриват ръце, че има кой да замени Тим Хенман в световния елит. Неизвестен дори за специалистите остава фактът, че в Будапеща някакъв си Новак Джокович от съседна Сърбия взима първия в живота си турнир от АТР сериите. Той си поднася подарък за 17-тия рожден ден с дебютния си успех в Чалънджър надпревара.

През 2005 г. вече започва голямото боричкане между тези, които завинаги ще променят света на тениса. Роджър Федерер си връща за загубата от Рафаел Надал в Маями в един епичен финал в 5 сета, продължил почти 4 часа. Но швейцарецът разочароващо не успява да достигне до финала на Откритото първенство на Франция, след като на полуфинала Надал си прави най-добрия подарък за 19-тия си рожден ден, като побеждава с 3:1 сета, а два дни по-късно става най-младият шампион от 1989 г. Роджър остава необезпокояван начело на световната ранглиста, след като побеждава за трети пореден път на Уимбълдън, след успех на финала срещу Анди Родик, и на US Open, побеждавайки в последния му голям финал легендата Андре Агаси. Надал обаче с грамадни крачки се доближава до вече утвърдилия се в световния елит швейцарец. И двамата печелят по 11 турнира, и двамата – по 4 Мастърса. Победите през сезона за Федерер са само с 2 повече – 81 срещу 79. Надал убедително вече е №2 след големия швейцарски съперник.

Въпрос на време е кога Федерер ще сдаде лидерската позиция в световната ранглиста. Но това не се случва толкова лесно. Представителят на „кръстоносците“ я брани сякаш е на Кръстоносен поход – цели 237 седмици, 4 години и половина, невиждана, както дотогава, така и досега окупация на върха – от 2 февруари 2004 г., та чак до 17 август 2008 г. Към тази дата светът на тениса вече се е променил сериозно – младото поколение, към което принадлежат Надал, Джокович и Мъри сериозно е заело атакуващи позиции в борбата им с краля Федерер. До това време Роджър вече има 12 титли от Големия шлем и 14 спечелени Мастърса. Надал обаче вече е разчупил клишето, че е безценен, но само на клей, след като към 4-те си поредни титли на Ролан Гарос прибавя и триумф на Уимбълдън през 2008 година, а по Мастърс успехи е близо в класацията до швейцарския си съперник – 11. Новак Джокович, макар и на 21 години, вече уверено намира място в голямата битка – като вдига купата на Australian Open над главата си през 2008 г. и печели 4 Мастърса от 2007 г. до средата на сезона. Анди Мъри пък се развихря през втората половина на годината, като печели турнирите в Синсинати и Шанхай и достига до първия си мейджър-финал в Ню Йорк.

Надал печели и олимпийското злато в Пекин, като на полуфинала побеждава в 3 сета Новак Джокович, а в заключителния двубой надиграва също в 3 сета чилиеца Фернандо Гонсалес. По това време испанецът поема и лидерството в световната ранглиста, но за всички е ясно, че подобна хегемония вече е невъзможна.

Оттук нататък започват най-интересните години в историята на мъжкия тенис. Четиримата до така степен се усъвършенстват, че двубоите между тях се превръщат в изпитание на волята и психиката, дори когато физиката вече няма аргументи да продължи. Дали хладнокръвната и прецизна игра с убийствени ретури и зашеметяващ бекхенд с една ръка на Федерер, или агресивният тенис на Надал с все по-скоростен сервис и форхенд, след който топката лети като изтребител, или непоколебимата като в шахматна партия игра на Новак Джокович, в която той използва всяка възможност и като акула сграбчва в челюстите си съперника, или пък дефанзивният, но резултатен и без излишни рискове тенис на Анди Мъри ще победи, зависи от моментното състояние най-вече на ментално ниво, защото и четиримата са безупречно подготвени физически. Срещите между тях са истински празник за почитателите на тениса – дълги мачове, с много обрати, с игра на котка и мишка, с решаващи точки, които могат да обърнат посоката на мача само за миг и най-вече с непредсказуем победител, докато съдията не каже „гейм, сет и мач“.

Най-неудовлетворени от цялата ситуация са всички останали тенисисти. Представям си какво е било в душата на всички тези 124, които започват в турнир от Големия шлем, като знаят, че колкото и добре да играт, рано или късно ще се изправят срещу някой от тези четирима фаворити, а в тяхно присъствие за титла е трудно дори да се помисли. Та в период от 18 сезона – от 2006 г. до 2023 г. Голямата четворка се пропуква само 9 пъти за общо 71 турнира. Отличникът се казва Стан Вавринка. Швейцарецът успява в периода 2014-2016 г. да измъкне по една титла на сезон – от откритите първенства на Австралия, Франция и САЩ. Две, и то в последните години, взима един от бъдещите хегемони Карлос Алкарас. По един успех и то винаги в края на сезона - на Ю Ес Оупън, когато героите вече са пределно уморени и могат все пак да бъдат надлъгани, това успяват да направят Хуан Мартин дел Потро, Марин Чилич, Доминик Тийм и Даниил Медведев. В периода 2007-2019 г. Федерер, Надал, Джокович и Мъри печелят 99 от 126 турнира от Мастърс 1000, като в 45 от тях на финала и двамата тенисисти са от Голямата четворка.

Олимпийските турнири също са под тяхна окупация. Тук отличникът е Анди Мъри с двете си титли в Лондон 2012 и Рио 2016. Надал печели през 2008 г., а Новак Джокович успява чак от петия си опит през тази година. Роджър Федерер има злато, но само на двойки – от Пекин 2008 със Стан Вавринка и загубен финал от Мъри 4 години по-късно.

В продължение на 14 сезона – от 2003 до 2016 г. четиримата най-добри тенисисти са загубили само 2 финала на АТР – през 2005 г. Федерер отстъпва на финала на Давид Налбандян, а през 2009 г. триумфира Николай Давиденко. През 2017 г. тази хегемония е прекършена с титлата на Григор Димитров в заключителния турнир.

Този период на доминация има своите нюанси през годините – от 2004 до 2007 г. Фед-експрес е непоколебим до възшествието на Краля на клея от 2008 до 2010 г. През 2011 г. за първи път Новак Джокович пропуква двойната битка, за да стане още по-интересна година по-късно, когато и четирите турнира от Големия шлем са спечелени от четирима различни състезатели. Битката помежду им продължава от 2014 до 2016 г., но Джокович остава през целия този период на върха, докато не идват златните мигове на Анди Мъри. Появилите се при британеца здравословни проблеми оставя битката между трима, а постоянната надпревара между Федерер, Надал и Джокович продължава до 2020 г., когато сезонът е замразен за 5 месеца. След това единствено Новак Джокович продължава в борбата за лидерската позиция в световния тенис, която трябва умело да брани от Даниил Медведев и Карлос Алкарас, докато поради травма не я отстъпва в средата на тази година.

Но как Голямата четворка промени света на тениса?

На първо място зрителският интерес.

Мачовете помежду им до такава степен са очаквани и наелектризиращи публиката, че те увличат нови и нови почитатели на аристократичния спорт. Например през 2003 година зрителите на Откритото първенство на Австралия са 512 хиляди, две десетилетия по-късно – през 2024 г. по трибуните на Мелбърн парк са били двойно повече – 1 милион и 20 хиляди. Като цяло всяка година турнирите бележат ръст с по 8-10%, като тази година феновете, които са наблюдавали срещите на живо са 3 милиона, 360 хиляди. Огромен тласък дават социалните мрежи. Благодарение на тях всеки по-ревностен почитател чувства топтенисистите като част от собствения си личен живот – знаят във всеки един момент къде пътуват, с кого тренират, как се хранят, къде водят децата си, кои известни личности са се снимали с тях, та дори играчите им дават и идеи за интересни селфита. Това създава огромна близост и още по-голяма симпатия към суперзвездите на тениса. И само като потвърждение на това е фактът, че през този сезон видеата от турнирите от Големия шлем са имали 6,3 милиарда гледания, а импресиите в социалните медии са достигнали 12 милиарда.

Друг важен показател, който се промени покрай вечното съперничество са наградните фондове.

Преди появата на четиримата титани най-печелившият тенисист е легендата Пийт Сампрас с 43 милиона, 280 хиляди долара. „Сладкият Пийт“ в момента е истински бедняк в сравнение със 181,6 милиона долара на Новак Джокович, 134,66 млн. на Рафа Надал и 130,59 млн. на Роджър Федерер. Анди Мъри е четвърти в тази класация със 64,35 млн., като това са парите само от наградни фондове. Интересен е фактът как се е променил самият бюджет на турнирите, който си разпределят състезателите – през 2004 г. Аустрелиън оупън е отделял 6,7 млн. долара за 128-те играчи при мъжете, 20 години по-късно – 26 млн., на Ролан Гарос цифрите за същия период са 7,4 срещу 28,5 млн., на Уимбълдън - 8,3 срещу 29 милиона, а парите за състезателите в Откритото първенство на САЩ нарастват нарастват най-много от 7,9 на 33 млн. долара.

Но още един важен паралел, който обединява играчите от Голямата четворка е тяхната ангажираност с благотворителни каузи.

Още през 2003 г. Роджър Федерер създава своята фондация, която дава достъп до образование и спорт на деца с ограничени материални възможности. Подобна е и насоката на работа на фондацията на Рафаел Надал, която той организира през 2007 г. През същата година Новак Джокович стартира проект чрез своята фондация, която е изградила вече 51 училища в Сърбия и подпомага 20 800 деца в страната. Анди Мъри пък е основател на британската организация „Без повече малария“, която се бори срещу болестта в Африка. Тенисистите участват редовно в благотворителни двубои, като най-запомнящи се може би са „Мачовете за Африка“ между Федерер и Надал през 2010 г., играни в Цюрих и Мадрид, с които двамата тенисисти събират 4 милиона долара за подпомагане на деца на континента.

Интересна е и задочната съпоставка в личния живот на тенисистите. Роджър Федерер се жени за тенисистката Мирка Вавринец през 2009 г., като имат две двойки близнаци – момичета и момчета. Рафаел Надал от 2005 г. е във връзка с Мария Перело, като през 2022 г. семейството се увеличава с появата на Рафа Надал-младши. Също през 2005 г. започва романсът на Новак Джокович с Йелена Ристич, който те узаконяват през 2014 г. Двамата имат син и дъщеря. Също почти 20-годишна е и връзката на Анди Мъри с Ким Сиърс. През 2015 г. те се женят, като имат син и 3 дъщери. Голямата четворка има общо 11 деца, кой знае някой ден някое от тях може да стане известен тенисист като баща си.

Роджър Федерер се отказва през 2022 г. Изминалият сезон бе последен в кариерите на Анди Мъри и Рафа Надал. Единствено Новак Джокович остава да шества по кортовете, като неговата голяма цел е да се бори за 25-та титла от Големия шлем.

Голямата четворка – съперничеството между четирима изключителни джентълмени на корта, четирима рицари на играта с ракета вече е част от миналото на тениса. Дали ще има подобна хегемония – бъдещето ще покаже, но едва ли. Едно е сигурно – това са хората, които промениха играта до неузнаваемост, направиха тениса обичан спорт за милиарди хора по света, държаха на върха на емоцията хиляди на корта и милиони пред телевизионните екрани и оставиха своята неизличима и ярка следа в историята.

Автор Евгени Николов

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: