3 март или 24 май - значението на двете дати според историците

Едно от предложенията за промени в Конституцията постави под въпрос 3 март като най-важен национален празник за страната. Предложението 24 май да бъде националният празник на България не идва за първи път, но и този път на политическо ниво се превърна в спор, подобен на спора между русофили и русофоби.

33 години преди днешната дилема. Първият 3 март, отбелязан като най-големият празник на държавата. Повече от три десетилетия по-късно историците са разделени на две. Тези, които смятат, че нищо в честването на националния празник не трябва да се променя и тези, които подкрепят идеята 24 май да бъде националният празник на България.

"Да го поставим под въпрос и да го сменим само заради геополитиката в момента, конкретната геополитика - е проява на дълбок национален комплекс, комплекс за малоценност. Един комплекс, който ни кара да вярваме, че ние не сме извоювали държавността си, а някой друг ни я е дал, а истината не е такава", каза проф. Искра Баева, историк.

"Не, не, не, не става въпрос за никакъв комплекс, напротив. 3 март е денят на Санстефанския мирен договор, но реално българската държава се появява едва с Берлинския конгрес именно в средата на месец юли, когато трябва да бъде всъщност официалното начало, празнувано, на Третата българска държава. 24 май има много по-голяма традиция в своите чествания от 3 март. Започва да се празнува още няколко десетилетия преди Освобождението и той е истински народен граждански празник", каза доц. д-р Борис Стоянов, историк.

Погледът се насочи към 24 май - денят, който Деветото народно събрание превръща в официален празник. Дали той заслужава да е и национален - историците не са на едно мнение.

"Той е народен празник, празник на културата, празник на училището, на учениците, учителите. Или с други думи, това е народен празник. Националният празник е нещо по-различно. Националният празник има политически характер, защото той е свързан с националната държава, с възникването, с утвърждаването на националната държава", каза още проф. Искра Баева, историк.

"Този празник в най-голяма степен отбелязва историческия принос, който България има в европейската цивилизация. Става въпрос за една гордост - това, че ние имахме своята историческа мисия и ние я изпълнихме по един изключителен начин. А именно - превода и адаптирането на гръцкото православно християнство в света на южните и източните славяни", каза още доц. д-р Борис Стоянов, историк.

Аргументите на историците са едно, а до какво решение ще стигнат тези на политиците - тепърва предстои да видим.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube