7 октомври - денят, който подпали Близкия изток

Една година от войната между Израел и Хамас - конфликт, който повличаше след себе си криза след криза. Какво се случи в последните 12 месеца:

• Атака на Хамас и обсада на Газа - 7-9 октомври 2023

На този ден преди една година в 6.29 ч. бойци на Хамас започват операция "Потоп Ал Акса". 5000 ракети са изстреляни към южен Израел, десетки воъръжени терористи пробиват оградата на ивицата Газа, влизат на израелска територия и отвличат, изтезават и убиват мъже, жени, възрастни и деца. Над 1200 са жертвите. 251 са взети за заложници. Ден по-късно Израел започна операция "Железен меч" и наложи обсада на Газа, 20 дни след атаката на Хамас започна и сухопътна операция в ивицата.

• Примирие между Израел и Хамас - 24 ноември 2023

Една седмица - глътка въздух. Огънят спира, у дома се завръщат 105 от общо 251 заложници. В замяна са освободени 240 палестински затворници.

• Първи удар на Иран срещу Израел - 1 - 13 април 2024

В началото на април при израелски удар срещу иранското консулство в Дамаск са убити високопоставени членове на Иранската революционна гвардия. Техеран отвръща на удара 13 дни по-късно и изпраща 300 дрона и ракети към Израел.

• Елиминиране на лидерите на Хамас и Хизбула - юли - септември 2024

За два месеца израелската армия един по един ликвидира лидерите първо на Хамас, а после и на Хизбула. И обяви нова фаза на войната - фокус към северната граница. В деня, в който започна израелската сухопътна операция в Ливан, Иран отвърна за покушенията на лидерите на Хизбула и Хамас и изстреля близо 200 балистични ракети към Израел.

___________________________________________________________________________________

Кадрите, които никога няма да забравим. Фестивалът "Нова" в пустинята Негев - символ на жестокостта на атаката на Хамас. 3000 души - предимно младежи, са се събрали, за да танцуват. В 6.29 часа една щастлива нощ внезапно приключва и започва терор. По въздух и с джипове - въоръжени до зъби бойци на Хамас атакуват нищо неподозиращите младежи. Методично, без дори да се замислят, палестинските бойци стрелят по всеки, който се изпречи пред погледа им.

Това е най-смъртоносната от атаките на 7 октомври - убити са 364 души, част от тях - след чудовищни мъчения и сексуално насилие. 44-ма са взети в плен.

Една година по-късно. Близките на убитите и оцелели от терора на Нова отново са на мястото на фестивала. В часа, в който започва атаката, от колоните се чува същата песен, която никога не прозвучава докрай преди една година.

"Тук загубихме сина си. Не мога да повярвам, че е минала цяла година. За нас сякаш вчера беше последният ден от живота му", каза Шимон Бускила, баща на убито на фестивала момче.

"Търсихме я в продължение на 5 седмици. Надявахме се да я идентифицираме по татуировката. На нея пишеше "Умри със спомени, а не с мечти", каза Ави Регев, чичо на убито на фестивала момиче.

С експлозиви, с резачки, с танкове - терористите пробиват оградата, разделяща Ивицата Газа и Израел. Проникват през най-малко 6 точки. На километър-два са кибуците - Беери, Нир Оз, Яхини, Кфар Аза.

7 часа - толкова продължава клането в Беери. Съботното утро на кибуца с население от 1 000 души, за миг се пробръща - къща по къща, кола по кола - от Хамас не пропускат да проверят нито кътче. Убити са 101 души, 32-ма са отвлечени. Сред жертвите са съпругата и синът на Авида Бахар.

"Всеки ден е труден. След тях остана една голяма празнина", каза Авида Бахар чиито жена и син са убити в кибуц Беери.

Сценарият се повтаря в Кфар Аза - до преди година тук живее малка и сплотена общност. Пред всяка малка къща има перфектно поддържана градина. Цяла улица семейства са избити - общо 64-ма души.

Сега Кфар Аза е призрачен град.

"Виждате ли онази изгоряла къща? Там живееше млада двойка. Убиха ги. А в ето тази имаше петчеленно семейство, което оцеля. Беше малко като руска рулетка", обясни Шахар Шнорман, оцелял след атаката в кибуц Кфар Аза.

Шахар и съпругата му са единствените, които са се върнали обратно.

"Когато се стъмни и всичко притихне... не мога да не си спомня как по улицата се чуваше детски смях, викове на майки, които казват на децата да се прибират за вечеря. Сега е тихо, мъртвешки тихо".

• Заложниците

251 отвлечени. 251 истории за преобърнати животи. Едни имат щастлив край, други оставят почернени семейства, трети са поставили живота им на пауза.

8-годишната Емили - едно от лицата на кошмарния 7 октомври. Била на гости с преспиване при приятелка в кибуц Беери. Със седмици баща ѝ вярва, че е убита. Надявал се единствено да не е страдала. След 30 мъчителни дни е информиран - жива е и е сред заложниците, които ще бъдат върнати от Хамас.

Днес, вече 9-годишна, Емили още се бори с кошмарите. Ходи на училище и играе с приятели. Но семейството се мести навътре в страната.

"Ще минат поне 2-3 години преди да се осмелим да се върнем в Беери. Може би когато тази война приключи и когато вече е безопасно да се върнем до своите арабски съседи", каза Томас Хенд, баща на отвлечената Емили.

364 дни на страх, но и на надежда за семейството на Идан Щиви. За последно 28-годишният мъж се е чул с близките си по време на фестивала Нова. След това следите му се губят и в продължение на година семейството му вярва, че той е сред отвлечените 251 души и е в ивицата Газа. До вчера.

"Получих обаждане от човек, който работи за правителството, за армията. Каза ми, че след година разследване са установили, че брат ми Идан е убит още на 7 октомври. Отнесли са тялото му в Газа. Толкова дълго живеех с надеждата, че отново ще го видя, че ще го спасят", каза Омри Щиви, брат на Идан Щиви.

На 7 октомври миналата година в Газа ликуват. Палестинци качват десетки видеа в интернет с празненства. Виковете "Аллах е велик" бързо са заменени от гърмежа на бомбите. Отмъщението на Израел не закъснява. Сравнени със земята са 58% от сградите в анклава. Хората са принудени да напуснат домовете си и то многократно. Издадени са общо 60 заповеди за евакуация, обхващащи 80% от ивицата.

Една снимка запечатва цялата болка на Газа - Инас прегръща безжизненото тяло на 5-годишната си племенничка. Кадърът е направен в първите дни на израелската офанзива. Ракетата, която поразява блока на малката Сали, убива цялото ѝ семейство.

"Тези, които не умират от ракетите, умират отново и отново всеки ден. Разселваха ни - един път, втори път, трети път - никога не знаеш къде и колко ще се задържиш. Последният път, когато ни казаха да се евакуираме, отказахме. Казахме си - оставете ни просто да умрем и да се свършва", казва Инас Абу Маамар, леля на убитата 5-годишна Сали.

За една година са убити 42 хиляди цивилни палестинци.

"Искаме само едно нещо - да бъде сложен край на тази война", споделя Инас Абу Маамар.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News