На Олимпийските игри в Мексико форматът на футболния турнир е 16 отбора, разделени в 4 групи. Следвайки правилото за аматьоризъм, много отборите са принудени да се лишат от някои от своите звезди. Българският наставник Георги Берков селектира млади играчи, които по-рядко попадат в първия тим. Но сред тях блестят имена, оставили своя безспорна следа в българския футбол: Петър Жеков, Начко Михайлов, Иван Зафиров, Кирил Ивков, Аспарух Никодимов.
След две победи - 7:0 над Тайланд, 2:1 над Гватемала и едно равенство - 2:2 с Чехословакия българите оглавяват своята група и се класират за четвъртфиналите. Мачът срещу Израел завършва с равенство 1:1 - ранен гол в 5 минута на Георги Христакиев и изравнително попадение за Израел минута преди края на редовното време. Регламентът тогава предвижда при равенство - жребий да определи отбора, който ще продължи напред, и късметът в този момент е на страната на българите.
В полуфинала нашите побеждават с 3:2 домакина Мексико, след като повеждат с два ранни гола в рамките на минута на Петър Жеков и Атанас Михайлов, но допускат изравняване. Успехът идва след попадение на Цветан Веселинов в 58 минута.
Финалът срещу Унгария е мъчителен и скандален. Играе се на стадион “Ацтека” пред 80 хиляди зрители. Мексиканският рефер Диего де Лео раздава щедро червени картони. С гол на Цветан Веселинов българите повеждат, но по-късно в 43-та минута голмайсторът е изгонен за втори жълт картон.
Без да е минала и минута и Кирил Ивков е изгонен заради втори жълт картон. На почивката в тунела Атанас Михайлов цели рефера с топката и също е изгонен.
Така с 8 футболисти в игра, българите губят с 1:4. След края на двубоя разочаровани зрители започват хвърлят от трибуните възглавнички.
Въпреки, че в този момент е трудно да изпитат чувство на удовлетворение, сребърните отличия остават най-големия успех за България в олимпийски футболен турнир.