79 закона у нас дискриминират хората с различна сексуална ориентация

79 закона у нас дискриминират хората с различна сексуална ориентация. По този начин са ограничени над 300 техни права, показва анализ на движение "Действие" и адвокатска кантора.

Неравенството е една от основните битки на "София прайд", който шества вчера по софийските улици.

Какви са неговите послания и какви битки водят еднополовите двойки у нас - гледайте в "След новините".

Цветно, шумно, различно. Това на пръв поглед е лицето на "София прайд", което всеки вижда.

Цветно и шумно, за да може по-добре да се чуят посланията, които шествието изпраща към всички.

"Да се уважаваме и да разберем, че всички сме хора и реално погледнато да уважаваме правото на други различни от нас да съществуват".

"Моят син е гей и аз съм горд баща. Защото се гордея със сина си, гордея се с всичко, което аз съм направил и е факт, че различните не са по-лоши хора".

"София прайд" е най-голямото правозащитно събитие у нас, което слага на масата исканията на една общност за равенство.

"Равноправие в няколко основни сфери - в семейната сфера, свързана с правата на еднополовите партньори, техните семейства и деца, в сферата на престъпленията от омраза и също така в сферата за смяна на документите за граждански пол", коментира Венета Лимберова - председателка на ЛГБТИ организация "Действие".

Една държава, приела европейските ценности, но допуснала цяла общност да се чувства изолирана, зачеркната, неразбрана, потисната. Колко голям е знакът за неравенство, показва проучване направено от “Действие” и адвокатска кантора. Прегледани са 79 закона в България.

"Установихме, че ЛГБТИ хората в България са лишени от над 300 права само заради липсата на законодателство, което да признава връзката между лица от един и същи пол. Преглеждайки тези закони заключението, до което стигаме, че не става въпрос само за едни въображаеми права, а става въпрос за една законово закрепена дискриминация, която българската държава е избрала да упражнява срещу една група от своите граждани", заяви Деница Любенова - адвокатка.

"Когато администрацията не ни вижда, не ни чува, когато като граждани не можем да решим проблема, когато ходим до една, до друга, до трета институция, когато в случаите, в които съдът не ни обръща внимание и не можем и през съда да стигнем до правата си, имаме това основно право да излезем на улицата, да поканим другите от обществото и да бъдем заедно и да кажем ние сме тук всички, равни сме и хубаво е да живеем заедно", каза Венета Лимберова - председателка на ЛГБТИ организация "Действие".

Снимки: БГНЕС

"Страхотно е да си женен, пожелаваме го на всички, които се обичат. Когато намериш своя човек и половинка мисля, че няма никакво значение полът".

Елена и Галина. Семейство от две жени с две деца. Сключили са граждански брак в Мароко, който не е признат в България. И заради това ежедневно се сблъскват с проблеми.

"Нашите деца са братче и сестриче, но учат в две различни училища, защото ние не можем да докажем тяхната роднинска връзка, ние ги отглеждаме като пълноправни наши деца и двете без никакво значение коя е биологичната майка и в случая не са нарушени нашите права, а е нарушен най-добрият интерес на детето", коментира Галина.

Разказват, че много неща в ежедневието им се крепят на две думи - добра вола. Притесняват се за моментите, в които някое от децата се нуждае от лечение в болница, а небиологичната майка го придружава.

"Към момента ние сме получавали това разбиране и подкрепа, но е възможно и да не бъде получено. Дори сме имали познати, на които е било отказвано. Това е един тежък момент, в който ако ти попаднеш в спешна ситуация и действително има нужда детето от спешна помощ, човекът, родителят, който го е завел и той не е биологичен и няма права, се чувства безпомощен, детето страда", заяви Елена.

"Нашите деца, когато не могат да създадат правна връзка и с двамата си родители, те нямат право да наследят двамата си родители. Бъдещето им, примерно в случай на смърт на родител, който е записан в акта за раждане, остава несигурно. Примерно кой ще поеме грижата за това дете. В такъв случай държавата ще види ли другия родител, който не е вписан обаче в акта за раждане", заяви Венета Лимберова.

Освен че законът не зачита правата на еднополовите двойки, той с лекота зачерква правата и на децата. Бебето Сара вече стана христоматиен случай - дефакто съществува, но деюре - не. Момиченцето еродено в Испания и има две майки - българка и британка. Нито една от майките няма испанско гражданство и детето не може да получи такова. Всъщност към днешна дата все още няма никакво гражданство и не може да напуска страната. Столична община- район Панчарево отказа да издаде документ на детето с вписани двете му майки. Така казусът стигна до Съда на ЕС, който бе категоричен - Сара трябва да има паспорт.

"С който парпорт да може да му бъде гарантирано правото на свободно движение. Въз основа на това решение и приложението му АС София град издаде едно решение по-рано пред май тази година, в което казва, че СО трябва да издаде български акт за раждане на детето с вписани две майки. СО освен, че не издава такъв акт за раждане, те решиха да обжалват това решение на АС, което е тяхно право, разбира се, но с това свое обжалване те не се съобразяват с правото на съюза и на общностното право", заяви Деница Любенова.

По този начин едно българче не може да се прибере в родината на майка си и остава заложник в страната, в която е родено, само защото има още една майка. Нещо, което вероятно няма да остане без последици.

"Сара не може да дойде в България, за да бъдат подадени документи за издаване на паспорт. Затова отива в Консулска служба в Испания, където не само ѝ казват, че не могат да ѝ издадат такъв паспорт, но отказват и да приемат документите. И затова вече ние имаме доказателство, че в България вече абсолютно системно спрямо това дете нарушава правото на съюза и пряко нарушава това решение, издадено от Съда на ЕС. стартираме т. нар. процедура за нарушение на правото на ЕС което вече сме предприели първоначалните стъпки да бъде направено това", заяви Деница Любенова - адвокат.

Така случаят с бебе Сара ще е следващият, който ще представи страната ни като изключваща и дискриминираща. Европейският съд по правата на човека за пореден път осъди България и преди дни се произнесе по друг болезнен казус - убийството на млад мъж по хомофобски подбуди. Случаят е от 2008 г. Жертвата - 25-годишният студент по медицина Михаил Стоянов. Осъдените за убийството - гимназисти, не веднъж нападали хомосексуални мъже в Борисовата градина, наричайки това “чистка”. Така пребили и Мишо - не защото е гей, а защото им приличал на гей.

"Съдът призна, че сексуалната ориентация на Михаил Стоянов или поне предполагаемата му сексуална ориентация е изиграла роля в неговото нападение, но това не беше фактор, който всъщност повлия на тежестта на присъдата По този начин делото достигна до Европейския съд по правата на човека и в крайна сметка той се произнесе тази година. Съдът казва, че националната правна рамка, националното законодателство, а и практиката на съдилищата трябва да признават подобни признаци като отегчаващи обстоятелства и величаващи присъдата, там, където това е възможно. По-важното обаче наистина - на жертвата и на общността, към която жертвата принадлежи, да се признае какво и защо е претърпяла", каза Радослав Стоянов от БХК.

За правозащитните организации това решение е знак за това, че българският законодател повече не може да си затваря очите. Но в момента ситуацията е друга, отново със знак за неравенство.

"Аз бях адвокат на жена, която е била във връзка с друга жена става жертва на домашно насилие. Подава искане за защита по Закона за защита от домашно насилие към СРС и от там съдът с разпореждане отказва образуване на дело и отказва предоставяне на защита, тъй като двойката е била в хомосексуална връзка. Според нашия закон защита се дава само на лица от различен пол", коментира Деница Любенова.

В началото на месеца прокуратурата внесе предложения за промени в НК, с които предлага в съставите за убийство и за телесни повреди да се добавят “хомофобските и трансфобските подбуди”. Предлага се още извършването на престъпление по дискриминационни подбуди да се счита за отегчаващо или отежняващо обстоятелство. Дали обаче това е достатъчно, за да няма убити, защото изглеждат различно? И дали липсата на реални решения са заради неодобрението от обществото?

"Предложението не е идеално, не е пълно и не идва от най-идеалното място. Работата на прокуратурата е да преследва престъпления, а не да законодателства, но това идва в резултат на дълги години наша застъпническа борба и на общността като цяло и на активистите", коментира Радослав Стоянов - БХК.

"Разбира се всяка една политическа партия не иска да действа срещу народа и това е много разбираемо. Но според мен има много голямо неразбиране, че болшинството от хората са отхвърлящи и не подкрепящи нашето общество, което не е така", коментира Галина.

"Въпреки шумните коментари в интернет пространството, ние в реалния живот усещаме много подкрепа", заяви Елена.

"В обичайния си ежедневен живот ние нямаме проблеми всъщност сме много добре приети, проблмът идва, когато трябва да говорим с някоя институция", допълни Венета Лимберова.

България е приела да стане част от европейското семейство, в което приемат различията и обичат всичките си деца. И прайдът всяка година напомня този договор - шумно, цветно и различно. И всяка година посланици/те на европейските страни са тук, за да потвърдят, че европейските ценности не са само кухи фрази. Държавата и българските институции не бяха до тях.