Годината приключва с поредица от негативни равносметки, показва национално проучване на агенция "Алфа Рисърч". Изводите на социолозите са, че се задълбочава ерозията в доверието към институциите, някои от които достигат исторически антирекорд; наблюдава се криза в партийното и национално лидерство – подкрепата за водещи политици се свива, негативизмът расте; увеличават се песимистичните очаквания за домакинствата и страната през 2026 г. – резултат както от ръста на инфлацията, така и от неяснотата за развоя на политическата ситуация през следващата година.
На този фон обществената подкрепа за избухналите в началото на декември най-големи през последното десетилетие протести е разбираемо висока и консистентна, посочват от "Алфа Рисърч".
Мнозинството от 59% подкрепят безусловно протестите, а още 25% - частично, които ги оценяват като справедливи, но имат опасения да не доведат до неприемлива политическа алтернатива. Оставката се приема като логичният изход от протестите и над половината от анкетираните смятат, че тя трябваше да бъде подадена, показват резултатите от проучването.
Политизацията на обществото и на младите поколения предполагат начало на много по-динамично развитие на електоралните процеси в сравнение с последните няколко години. Към момента се открояват няколко тенденции, които със сигурност ще продължат да търпят развитие:
- Ръст на желаещите да гласуват с около 300 000 до 500 000 души.
- Известно сближаване на вота за ГЕРБ и ПП-ДБ, което предполага още по-изострено съперничество в предизборната кампания.
- Намаляващи електорална тежест на БСП, ИТН, изчакващи позиции сред избирателите на част от националистическите формации като Възраждане и МЕЧ.
- Нетърпимостта и острата конфронтация между основните политически сили, както и декларираната невъзможност за управленски коалиции между настоящите партии, кара 40% от българите (отново) да очакват нови политически субекти. От това дали подобно очакване ще се реализира като вот за дадена партия, или не, ще зависи до голяма степен резултатът и политическата конфигурация след предсрочните парламентарни избори.
Запазва се тенденцията българите да оценяват отминаващата година като по-успешна за тях и семействата им, отколкото за страната и света. Продължава да е поляризирана равносметката за 2025 г. в личен аспект – 23% я оценяват като по-добра от предходната, за 26% тя е по-лоша, а за 51% няма съществена промяна. За последните няколко години, след ковид пандемията, няма значима динамика в личните самооценки за годината, които варират във времето в рамките на няколко процентни пункта. Най-успешна е 2025 г. за хората в активна възраст, както и за висшистите и жителите на столицата. По-неудовлетворени остават възрастните и жителите на селата.
Годината за България се оценява като по-добра от предходната от 10 на сто, докато за пет пъти и половина повече анкетирани (56%) си е останала по-лоша. Промените в света се оценяват позитивно от 8% от анкетираните, докато 60% са на противоположното мнение. Тук е налице по-значим спад на отрицателните мнения от близо четиринадесет пункта и ръст в позитивните от три пункта, отбелязват социолозите. Липса на съществена промяна както за страната, така и за света констатират близо една трета от българите.
В очакванията за 2026 г. се запазва регистрираното през годините убеждение на хората, че те ще се справят по-добре с предизвикателствата в собствения си живот, отколкото че проблемите пред България и света ще намерят решение. Въпреки това има някои значителни промени в очакванията за следващата година – ръст на песимизма в личен аспект и за развитието на страната и спад в негативните очаквания за света.
Увереност, че годината ще е успешна за тях изразяват 35%, на противоположното мнение са 27%, а мненията за липса на съществена промяна са вече най-много – 38%. При очакванията за 2026 година има спад на оптимистите от осем пункта и ръст на песимистите от единадесет пункта. В основата им са притесненията за растящите цени и спада на покупателната способност.
При очакванията за развитието на страната делът на оптимистите остава непроменен – 28%, но песимистите нарастват за една година от 40% на 45%. Причините за това могат да бъдат търсени в неизвестните, свързани със задаващата се политическа криза и възможността тя да бъде преодоляна след предсрочните парламентарни избори. Най-оптимистични са младежите и хората на възраст до 40 години, а по-притеснени остават пенсионерите и безработните.
Негативни продължават да са и очакванията за развитието на света. Въпреки това има ясно изразен спад на песимистите от шест пункта, които към днешна дата достигат до 39%. При оптимистите промяна няма и те отново са 26%.
На прага между отминаващата и следващата година равносметките, страховете и надеждите на хората са взаимосвързани. Затова и думите, които характеризират 2025 година пряко кореспондират с това, което очакваме през 2026 година.
"Евро" е думата, която характеризира в най-голяма степен отминаващата година и същевременно символизира 2026-а, тъй като процесът започна през настоящата, а ще приключи с въвеждането на новата валута през следващата. Това касае пряко ежедневието на всеки българин и безспорно ще е водещото събитие в историческите справки за нашето съвремие.
На второ място в оценките и очакванията е една ясно изразена опозиция - "война" за 2025, и "мир" за 2026.
Устойчива във вътрешнополитически план, актуална за настоящата и следващата година, е "инфлацията", която притеснява българите в настоящето и в очакванията им за бъдещето. Във вътрешнополитически план 2025 година ще остане с "протести", "корупция" и "оставка", а очакванията са свързани с "надежда" и "промяна" като резултат от "избори".
Очакване за значими размествания при вероятни предсрочни избори през пролетта показват нагласите на избирателите, показват още данните от националното проучване на "Алфа Рисърч", проведено между 5 и 12 декември. Моментните нагласи на избирателите очертават тенденция към нов фрагментиран парламент и сближаващи се позиции между основните конкуренти.
Какви са обществените нагласи към политическата обстановка у нас и как ще изглеждат изборните резултати, ако гласуваме днес, ЧЕТЕТЕ ТУК.
Настоящото изследване е проведено в периода 5 - 12 декември 2025 г. и е част от регулярния мониторинг на "Алфа Рисърч". Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Чуй новините
Подкаст
