Извънредното положение и предпазните мерки срещу разпространението на коронавируса са невиждани за няколко поколения българи. Историята обаче ни напомня, че Русе и страната ни, както и цяла Европа са преживели много по- тежка пандемия от 1865 година в продължение на осем години , когато върлува холерата. Кое е общото и различното в предпазните мерки през двата периода?
Холерата е била много по-страшна от коронавируса, но хората са я преодолели, разказва историкът от русенския музей Искрен Великов. В Русчук болестта пристига с един от символите на модерността.
Искрен Великов – историк: Първият заболял през 1865г. от холера е един от работниците, които строят жп линията между Русчук и Варна и много бързо тя се разпространява из целия град.
Пикът на пандемията е през август и по данни на в-к „Дунав”, който започва да се печата през същата година, тя засяга най-тежко еврейската махала.
Искрен Великов – историк: В Русе само за един ден имаме 50 заболели, 30 от които умират и това в продължение на седмици. Така, както виждаме и днес, османската власт свиква окръжен, да го наречем, щаб, който отговаря за целия вилает.
Целият град е поставен под карантина, жп транспортът е спрян. През следващата година тогавашният ген. Мутафчийски - д-р Шишманиян въвежда по-строги мерки. Както и днес, те са свързани със спазването на хигиена и носенето на маски.
И тогава журналистите са били на първа линия, защото в-к „Дунав” е бил единственото средство за информация.
Чуй новините
Подкаст
