Българка разпраща хиляди буркани с туршия из Европа

Приготвянето на зимнина започва още от пролетта и продължава до късна есен. Полина Василева от видинското село Покрайна прави точно това - стотици буркани със сладка, компоти и туршии. Готовата продукция обаче праща в чужбина.

Над 1000 буркани с лютеници, сладка и консерви е успяла да приготви Полина Василева. Към наследените от майка си рецепти, добавила и научените в Италия, защото до скоро живеела в чужбина.

Посреща ни с народна носия от нейния край.

Така са ходили нашите баби, нашите прабаби. Това вече се е изгубило в нашето бъдеще. И просто исках нещо да върнем назад.

Запомнила е и от рецептите на бабите.

Ето например тези лютички са тук от нашия край. Тази е направена само от печена чушка със сирeне. В другата имаме печена чушка, домат, морков, син домат. Всичко това е приготвено, печено, мляно.

Приготовленията за зимата започнали от ранна пролет и продължили до скоро.

Първо започнахме с компотите - от ягоди, от череши, вишни, ябълка… После почваме с лютеничките, с туршиите. Имаме страшно много - три, четири вида имаме туршия. После почваме сладката и така… Последно завършваме с киселото зел Всеки ден се захващам с нещо да правя. То е рязане, подготвяне на буркани.

Повечето от консервите и сладката са с продукти от собствената градина.

Всичко е домашно. Нямаме никаква химия в тях. Абсолютно чисто и натурално.

Обикновено на Полина помагал съпругът ѝ, но сега се наложило сама да се справя. За приготвянето помагала и майка ѝ, но с напътствия по телефона, защото и тя от години е в чужбина.

Полина не записва рецептите. Харесва ѝ да добавя и по нещо от себе си. Тънкостите е готова да сподели с приятелки, но не всичко.

Доста не казвам, защото все пак най-сладката рецепта тя трябва да си остане вкъщи, у дома. Има рецепти, които не ги казвам. Вкусват яденото и се чудят какво има в него, но има нещо, което не могат да познаят.

Повечето от бурканите изпраща в чужбина - Австрия и Италия, където са майка ѝ, съпругът ѝ и две от сестрите.

Изпращаме. Те ми изпращат. Аз изпращам. Домашното, по-хубаво от домашното няма. Примерно моята сестра, която е в Австрия, на нея изпращаме кисело зеле, сухи чушки, лютенички, туршии.

Харесва домашния уют и иска трапезата ѝ да е споделена.

Най-вкусно е, когото цялото семейство е събрано около масата, а както ние сме разпилени, ние се включваме по камера. Сядаме. Винаги се реди масата. Виждаме се и тогава сядаме да вечеряме или да обядваме.

Надява се скоро голямото ѝ семейство да се събере отново у дома в Покрайна.

Репортер: Анжела Каменова, БНР-Радио Видин