Бележиш малко, печелиш много

Намеренията на Арсенал за титла на Англия се засилват с всеки изминал ден. Дори няма да казвам кръг. Защото разликата между „топчиите“ и Манчестър Сити все си се запазва достатъчно сериозна, а мачовете до края на шампионата намаляват. Да, има предостатъчно време за грешки, има и директен двубой между двета отбора (при това на „Етихад“), но някак този път Арсенал изглежда различен. По-готов. По-мъдър. По-разнообразен по отношение на голмайсторите си. Статичните положения може и да са основното оръжие на играчите на Микел Артета, но е трудно човек да разгадае кой точно ще отбележи гол.

До момента във Висшата лига двамата топреализатори на лидера в шампионата са Виктор Гьокереш и Леандро Тросард, които имат съответно скромните 6 и 5 гола. А това е стряскащо малко за водач в шампионата след изминаването на 24 кръга. Не ми вярвате? Просто четете.

До момента в първенството Арсенал е реализирал 46 гола. Които са дело на 14 футболисти, като в този брой не влизат 4 автогола на Лисандро Мартинес, Сам Джонстън, Жоржиньо Рутер и Жерсон Москера. Само отбелязвам, че единствено Евертън, Съндърланд и Уулвърхемптън нямат в редиците си поне по 1 играч, който да е реализирал повече от 6 гола до момента във Висшата лига. Налудничаво, но напълно кореспондиращо с истината. Арсенал очевидно може да продължи една странна традиция, в която шампионът на Англия не излъчва голмайстора на дадения сезон. Особено когато говорим за състави, наложили доминация в различни периода на играта на Острова. Самият Арсенал е в отлична форма и жъне успехи през 30-те на миналия век, можем да кажем същото за Ливърпул през 70-те, Юнайтед през 90-те, Челси на Жозе Моуриньо или Манчестър Сити на Хосеп Гуардиола, който странно как успяваше да разпредели головете между най-добрите си играчи, а не да съсредоточава всичко върху един човек. Изключението в изброените примери е Ерлинг Холанд, но той е явление от настоящето, не от миналото.

През 1973/1974 Лийдс триумфира на Албиона. Нито един играч не стига до кота „15“, но цели четирима преминават границата от 10 гола – Били Бремнър (10), Питър Лоримър (12), Алан Кларк (13) и Мик Джоунс (14). Манчестър Юнайтед прави нещо относително подобно през 1995/1996, когато Ерик Кантона е водещият реализатор, приключвайки шампионската кампания с 14 точни изстрела. Всъщност това е един от само трите сезона в цялата ера на Висшата лига, в която сред играчите на шампиона няма поне един, който да е вкарал 15 гола в първенството. Другите два случая са през 2004/2005, когато Франк Лампард вкарва 13 пъти за Челси, също толкова бележи и Илкай Гюндоган при титлата на Ман Сити от 2020/2021.

Ще кажете – футболът не започва от 90-те. И ще сте прави. Тогава нека върнем лентата още по-назад. Има периоди, в които да вкараш 30 гола е нещо рутинно. В 12 от 14-те сезона преди Втората световна война голмайсторът има поне 30 попадения. Дикси Дийн веднъж дори приключва със смразяващите 60. В други времена е било трудно да стигнеш дори до 20 гола – осем последователни сезона през 70-те никой не е способен на толкова много попадения. Рекордът за най-скромни голмайстори обаче се държи категорично от Съндърланд. „Черните котки“ печелят четвъртата си титла на Англия в зората на 20-ти век – 1901/1902. Тогава статистиката ни показва, че Джими Гемъл и Били Хог са завършили сезона с по 10 гола, а Съндърланд вкарва общо само 50 в 34 срещи. Този рекорд изглеждаше в безопасност до съвсем скоро.

Виктор Гьокереш има 6 гола в началото на февруари. И е голмайсторът на устремилия се към титлата Арсенал!