"БНТ зад кадър": Владимир Богдански: Добрият репортаж се дължи на екипна работа и любов към професията

Качественото телевизионно съдържание в Българската национална телевизия изисква професионализъм, всеотдаен труд, отговорност към зрителите при спазване на принципите на журналистическата етика, постоянно усъвършенстване и надграждане на индивидуалните умения, но и безспорно – работа в екип.

В поредица от разговори с журналисти от БНТ – репортери, редактори, продуценти, режисьори – ще представим лицата на обществената телевизия – тези, които не са свикнали да дават "интервюта", но определено имат какво да кажат.

Владимир Богдански е оператор в БНТ от 15 години. Завършил е "Филмово и телевизионно операторско майсторство" в ЮЗУ "Неофит Рилски". Работи за всички предавания на дирекция "Новини и актуални предавания" и дирекция "Спорт". Предавал е от много горещи точки по света – войната в Украйна, редица атентати, включително в Истанбул, Брюксел, Ница, избори в САЩ, учения на НАТО, Брекзит, погребението на кралица Елизабет II. Oтразявал е Европейския парламент, посещения на представители от българския политически елит в чужбина, спортни мероприятия – Зимни и летни олимпийски игри, европейско първенство по футбол, европейско и световно първенство по волейбол и др.

С камерата на БНТ сте отразявали стотици важни моменти, политически, спортни и културни, в България и по света. Водите ли си някаква статистика – на часове заснети кадри, изминати километри, брой посетени страни и континенти?

Правих го в началото – първите 4 - 5 години. Трудно е да се изчислят километри или минути заснет материал. Успях да водя статистика до 300 самолетни полета до 50 различни държави на 4 континента. След това им загубих бройката.

Кои са най-запомнящите се видео репортажи в кариерата ви досега? Как бихте подредили вашия личен топ 5, на личности и събития?

Не съм от хората, които като видят известна личност, биха се снимали с нея. Най-голямо впечатление ми правят събитията и местата. Всеки един репортаж е оставил в мен някаква следа, винаги има нещо, което се запечатва в съзнанието ми от всяко едно отразено събитие.

Разбира се, винаги ще помня началото на войната в Украйна, златния медал на ансамбъла ни по художествена гимнастика на Игрите в Токио, президентските избори в САЩ през 2016 г. и през 2020 г., работата по документални филми, влизането в ядрото на неработещ АЕЦ в Австрия.

24 февруари 2022 г. Заедно с репортера Александър Марков и видеотехника Роберт Вецов станахте свидетели на първите часове на войната на Русия срещу Украйна, а включванията ви от Мариупол в ефира на БНТ бяха излъчени в повече от 75 държави. Как се овладяват чисто човешките емоции и страхове в името на професионалния дълг в подобен момент?

В такива ситуации емоциите и страховете не могат да бъдат преодолени, а само скрити. Случвало се е да не мога да вдигна камерата, защото емоцията беше по-силна от мен. Това стана при раздялата на едно украинско семейство на границата – бащата с автомобил беше закарал съпругата и детето си до граничния пункт, гушна ги все едно е за последен път и се върна в Украйна, за да се бие за родината си.

Колкото до страха – той е нещо, от което не трябва да се срамуваме. Не е срамно да те е страх и да бягаш от опасност. Щеше да е страшно, ако се бяхме забавили в Мариупол още малко след първия руски удар срещу Украйна, който беше именно там.

Като изключим Украйна и тази повратна точка в съвременната ни история, коя е най-екстремната ситуация, която ви се е случвала на терен? А най-необичайната?

Най-екстремната ситуация беше в квартал на Истанбул, след един от атентатите през 2016 г. Заедно с Тоня Димитрова и видеотехника Валентин Божилов снимахме мигранти. Изведнъж бях нападнат от мъж, който опря в ребрата ми нож и започна да ми говори агресивно на арабски. След крясъците и виковете на Вальо и Тоня, мъжът избяга. Събрахме техниката и веднага напуснахме, защото се опасявахме, че може да дойдат още хора и да стане опасно.

Но най-необичайната ситуация беше в Барселона, където бяхме в командировка за референдума за независимост на Каталуния. По улиците цареше хаос и откраднаха раницата на Тоня Димитрова. В нея, освен лични вещи, имаше и техника – осветление, микрофон... В същия ден бях повален и от тежък вирус. Накрая – въпреки че нямахме необходимата техника, лични документи, че изгубихме часове в полицейското управление, и въпреки 40-те градуса температура, която бях вдигнал, зрителят не беше лишен от нито едно включване, нито от актуална информация за събитието, за което бяхме командировани.

Какво присъства неизменно в ръчния ви багаж, независимо от локацията на поредната командировка?

Простичкият отговор е следният – три неща задължително присъстват в личния ми багаж: камера – за да си свърша работата, задграничен паспорт – ясно е защо и антихистаминови лекарства срещу алергии от полен и прах.

А иначе – извън материалното – трябва да си подготвен и за най-неочакваната ситуация, да разчиташ на колегата си, както и той да знае, че може да разчита на теб за абсолютно всичко. И най-важното – добрият репортаж винаги се дължи на добра екипна работа и на много любов към професията.

Интервюто взе Любомила Бучинска

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube