Бобърът се завръща: След 150 години изчезване, видът отново се развива край река Черни Лом

Европейският бобър, смятан в продължение на век и половина за изчезнал вид в България, разширява териториите си в Русенско. Първото му появяване у нас е документирано преди около 5 години, а най-новото му обиталище е река Черни Лом край село Табачка. Местни жители са успели да заснемат гризача.

Табачка е на 35 километра от Русе сред красивото Поломие. Още миналата година местните хора установяват, че в Черни Лом си имат гости, които стават все по-активни. Ивелин Миков успява да ги снима с телефона си.

Ивелин Миков: "Аз не знаех, че той е бобър, аз за първи път го виждам. Видях, че 2 - 3 дървета има нагризани и казах на Дидо."

Даниел Цолов: "Толкова много дървета, които е нагризал. Съмнява ме, че ще е само един бобър. Предполагам, че са семейство. По-вероятно е през нощта, защото през деня има хора, движат се напред назад. Така че едва ли е през деня. По-вероятно е нощно време."

Двамата приятели снимат прегризани дървета и в двора на Даниел, който граничи с реката. Те забелязват и пътека, която е направена от животните. Именно на отсрещния бряг има десетки повалени дървета. Изглежда обиталището на бобрите е някъде наблизо.

Бояна Куюмджиева: "Дворът ми е наблизо. Ноември, преди два-три месеца както си седя и чувам как падат дървета, при положение, че не се чуват резачки, няма вятър, няма сняг, няма нищо. И ми беше странно. Мъжът ми вика: „Въобразяваш си нещо“ И после слизаме тук да ги видим – те нахвърляни дърветата, едно подир друго паднали и с пресни следи, че някой ги е гризал. Не е, нали, природна стихия. Аз лично много се зарадвах, защото обичам всички животни, радвам им се. Искам да го видя, но още не съм."

Даниел Цолов: "Хората, реално погледнато, започнаха преди месец, два или три да обръщат внимание на падналите дървета, започнаха да питат „Какво го прави това?" Докато обясним, че това е бобър и той си живее по този начин. Гризач е."

Минчо Минчев: "Появата на този бобър означава едно-единствено нещо. Че природата е мъдра и въпреки всички опити, които хората правят да я унищожат, тя ще победи най-накрая. Така че аз лично се радвам за това, че са тук."

В последното десетилетие е имало и сериозни замърсявания на реката, така че появата на бобри означава още нещо – чиста природа. Тяхната слава обаче на строители е и предизвикателство.

Красимир Киров, Екомузей с аквариум – Русе: "Сред учените е познат и популярен – всъщност това е инженерът на природата. Той строи своите бентове най-често. Обаче има една специфична особеност. След като започна да се самовъзстановява в нашия регион този вид – евразийският бобър – той не строи бентове, а се адаптира съгласно условията, които има. Да, прегризва си дърветата, използва ги като храна – най-често клонките – но категорично не строи бентове, има си достатъчно естествени укрития. Има особеност – това, което сте наблюдавали около Черни Лом – реката е много дълбока. Той предпочита такива места и съответно не са му необходими бентове."

И все пак, повалените в реката дървета могат да създадат проблеми. Ето защо се обмисля най-разумно решение.

Пенка Йотова, кметски наместник на Табачка: "По принцип, когато даде времето възможности, да изчистим самите дървета, които са паднали в реката вследствие на бобъра.

- Иначе как ще се казва, според вас? Вашият приятел нов…

- Той, като си е наш, ще си го кръстим Табачко?

Така че семейството на Табачко и Табачка е добре дошло на това красиво място от Русенското Поломие. Техният живот явно тепърва ще бъде наблюдаван и изследван. А учените са категорични, че присъствието им сред нас не е заплаха.

Красимир Киров, Екомузей с аквариум – Русе: "Категорично, пряко не! Той е вид бозайник, който не е известен да пренася заболявания, които могат да са опасни за човека и други видове. Но може да нанася щети в горското стопанство, както и вие сте видели сами, но това е естественото му поведение."

Бобрите са социални животни. Семействата им имат по няколко малки, които могат да преживяват с родителите си до 2 - 3 години. Според изследвания на БАН в последните години в българския участък на река Дунав и притоците живеят между 150 и 170 семейства бобри.