Боклуци за милиони: Ще връщаме ли пари на Брюксел заради инсталацията за изгаряне на отпадъци

България може да изгуби финансирането за инсталация за изгаряне на отпадъците и да трябва да връща пари. Това обяви пред БНТ министърът на околната среда и водите Борислав Сандов. Инсенераторът за горене на отпадъци на Столична община трябва да е готов до 2023 г. Изборът на изпълнител обаче се обжалва в съда. А неизпълнението на проекта може да ни коства не само 77 милиона евро европейско финансиране, но и да трябва да връщаме още 150 млн., отпуснати досега. Решение на проблема ли е идеята на правителството да премести инсенератора в Маришкия басейн?

Да горим отпадъци за производство на енергия. На пръв поглед добра идея, която изненадващо през миналата седмица премина от регионално на национално ниво.

Асен Василев: Вместо заводът за боклук да е в центъра на София, по най-висока технология може да е в Маришкия басейн. Да повишаваме зависимостта си от газ, означава някой друг пуска и спира тока в държавата. Не можем да заменим независим български източник, каквито са въглищата в Маришкия басейн, с вносен източник. От тази гледна точка изграждането на парогазова централа е напълно нецелесъобразно.

Изгарянето на отпадъци за получаване на енергия не е нова практика за Европа. На Стария континент има изградени стотици инсталации, а Швейцария например изгаря почти половината си боклук, а дори внася и от Германия.

В Европейския съюз, Швейцария, Норвегия, Великобритания има около 500 инсталации за изгаряне на отпадъци. И любим пример ми е Швейцария, която е неутрална държава с много високи екологични стандарти. Там има 30 инсталации за изгаряне на отпадъци. Така че това е показателно за напредъка на технологиите в областта на изгарянето на отпадъци, обяснява Михаил Бъчваров, експерт управление на отпадъците.

Добре известна у нас е инсталацията в центъра на Виена, която от Столичната община дават често за пример. Тя е изградена още през 70-те, както и много други подобни съоръжения. Това е и един от аргументите на противниците на изгарянето на отпадъци – това е остаряла технология и докато изградим нашите мощности, в Европа вече ще са тръгнали по друг път:

Инвестирането в горене е краткосрочно, това в момента е евтино, но няма да е такова след няколко година, защото изобщо не е въглеродно неутрално, а Европа се стреми към бъдеще без въглероден отпечатък. Много ми се иска наистина ние да сме една амбициозна държава членка на ЕС и да мислим в бъдещето, а не да следваме технологии от миналото, каза Данита Заричинова, екологично сдружение "За земята".

В България, плановете за единствения завод за изгаряне са просто проект. В София вече е изградена инфраструктурата за обработка на отпадъка и производство на така нареченото АрДиЕф гориво - предварително обработен боклук, годен за горене.

Строежът на самия инсенератор обаче нито е започнал, нито има скоро шанс да започне.

Към настоящия момент двете ключови поръчки за реализиране на проекта - за проектиране и изграждане и избор на консултант са на етап обжалване във ВАС като последното заседание беше през декември и очакваме решението на съда, казва Лилия Ангелова-Колева.

Но дори и веднага да бъде избран изпълнител, шансът да започне да работи през 2023 година, когато е крайният срок за завършването му, е минимален. Което ни изправя пред друг риск:

Ако Столична община не успее да финализира проект три и ние не сме се договорили с Европейската комисия, България трябва да върне парите от фаза едно и фаза две на същия този проект, обяснява екоминистърът Борислав Сандов.

Или 150 милиона евро за за изграденото дотук, които сме получили по програма “Околна среда“ 2007 - 2013 година. Освен че ще изгубим 70 милиона за самия завод. Но освен това губим и всякакъв шанс да имаме завод за изгаряне на отпадъци – поне с европейски пари. Защото Европа вече оттегли подкрепата си за подобни заводи.

Инсталацията за изгаряне на отпадъци в София по този проект щеше да е последната, финансирана с европейски средства от подобен тип инсталация. Вече не е допустимо да се кандидатства, тъй като има нова политика по управление на отпадъци, допълва Сандов.

За да отговаря на изискванията за оползотворяване на отпадъци, инсталацията трябва да реализира и генерираната енергия за отопление:

Изискването на Европейската комисия е, че едно такова съоръжение може да получи разрешение , само ако е енергийно ефективно. Което ще рече максимално оползотворяване на получената топлина. За производство на електроенергия и за отопление на жилище. Ако е далеч от града няма какво да се отоплява, казва Михаил Бъчваров, експерт управление на отпадъците.

А няма как и механично да преместим проекта за завода от София в Стара Загора:

Директното преместване на инсталацията от София в Стара Загора това е невъзможно, поне на този етап. Тъй като проектът, който менажираме тук като министерство, е със Столична община. В този смисъл няма как да вземем една компонента от проект на столична община и да го дадем на друга община. Но има голямо забавяне на този проект и ние сме в процес на разговори как да минимизираме щетите от провала на този проект в третата му фаза - оползотворяването на RDF горивото, което ще остане след сортиране на отпадъка, каза Борислав Сандов, министър на околната среда и водите.

Но дори и да се премести заводът някъде в Маришкия басейн, ефективността му веднага ще падне, заради транспортните разходи. За да запълни капацитета си, той трябва да гори не само боклуците на София, но и на много други общини.

Не са правени такива анализи като конкретни разходи на това количество RDF, но при всички положения Столична община трябва да заплаща разходите за транспортиране на отпадъци докъдето има такава инсталация, казва Лилия Ангелова, Колева.

Представете си да транспортирате отпадъци от Видин до Маришкия басейн това икономически в никой случай не изглежда добре, обяснява Михаил Бъчваров, експерт управление на отпадъците.

Още повече, че енергията, генерирана от горене на отпадъци, не може съществено да конкурира сега произвежданата от въглищните централи в Маришкия басейн:

Отпадъците първо не са толкова много и второ - не съдържат толкова много топлина. Ако сравните мощността на централите в Маришкия басейн това са около 3,4 гигавата, а една такава инсталация би могла до постигне мощност от порядъка на 100 мегавата, допълва Михаил Бъчваров, експерт управление на отпадъците.

Така или иначе обаче, изглежда няма как съвсем да се откажем от идеята за изграждане на инсенератор, най-малкото защото можем да загубим много пари.

А и вече има инвестиционно намерение за изграждане на частна инсталация за изгаряне на отпадъци в рамките на мащабен проект за завод за каменна вата в района на Павликени. Проектният капацитет на инсталацията е оползотворяването на 1100 тона отпадъци на ден. Ако бъдат реализирани и двете инсталации, ще ни трябва повече суровина, отколкото генерират общините.

Следователно ще трябва да внасяме боклук:

Ние трябва да гледаме на управлението на отпадъци не като на енергийна суровина, а като цели да вкараме обратно в икономиката тези ресурси за подсилващи процеси. В този смисъл дори и столичният инсенератор по сегашния проект не би могъл да бъде захранван от Столичната община ако ние се опитваме да постигнем дори минималните цели за разделно събиране на отпадъци, каза Борислав Сандов, министър на околната среда и водите.

БНТ: Тоест, така или иначе ни трябва още ресурс?

Борислав Сандов, министър на околната среда и водите: Да

БНТ: Тоест няма как да ограничим вноса на боклук, ако искаме да изграждаме такива инсталации?

Борислав Сандов, министър на околната среда и водите: Фактологически необходимо е други общини да подобрят качеството на сортиране на отпадъците си или от чужбина да се внася боклук.

Въпреки че Европа очевидно тръгва към ограничаване на количествата боклук за изгаряне, както и многото въпросителни около нашия завод за отпадъци, все пак инсталация за горене на отпадъци в България не е лишена от смисъл. Защото според целите на Европейския през 2035 година трябва да депонираме само 10% от общия боклук. За останалите 65% е записано задължително рециклиране, но остават още 25 процента отпадъци, за които трябва да намерим решение.