Цените растат и това се усеща. През септември стоките и услугите са поскъпнали спрямо август с 0,4%, но за последната година процентът е 4,8, отчита Националният статистически институт. Хората си признават - вече се лишават от някои удоволствия за сметка на най-необходимото и очакват от политиците конкретни решения за мерки.
Инфлацията на пазара я разбират така - по-леки торбички, по-малко продукти и то само най-важното.
Преценявам приоритетно какво да пазарувам, което ще рече от жизнена необходимост. Много работи вече не си позволявам - например удоволствията, казва Силвия Пауновска.
Пенсионерка съм и трудно е с всичко. Да кажем оливието е най-скъпо, но то е най-важното, казва Цветанка Димитрова.
Най-скъпи са млечните продукти според мен. Вече за парното и за тока няма да говорим, казва Румен Аврамов.
Първата причина за инфлацията: политиките за спасяване на бизнеса от кризата водят до печатане на пари.
Увеличава се паричната маса. Обемът стоки и услуги, които биват купени с тези пари, остава горе-долу един и същи. Няма някакво кой знае какво изменение там. Съответно парите, които купуват тези стоки, стават по-евтини на практика, обяснява Адриан Николов - икономист в Института за пазарна икономика.
От значение са и цените на суровините. Има и отложена инфлация.
2015 - 2019 г. беше период на доста бърз ръст и на заплатите, на много бърза експанзия на пазара на труда, което доведе със себе си повишени доходи на домакинствата и тази повишена покупателна способност винаги се отразява с някакво забавяне на крайните потребителски цени, обяснява Адриан Николов - икономист в Института за пазарна икономика.
Крайната цена на хляба е с 2,3% по-висока, сиренето е поскъпнало с близо 2%, яйцата са с почти 5% по-скъпи, олиото с над процент, а зелето с повече от 11%. Какво може да се направи?
По принцип държавата има относително малко инструменти, с които може да влияе точно на структурата на доходите. Социалната политика е основният инструмент за това. Доходите на пенсионерите също са от значение. Това, което традиционно се обсъжда в случая - разбира се, минималната заплата, но трябва да имаме предвид, че повишаването на минималната заплата обикновено не тласка нагоре средните доходи, допълва Адриан Николов - икономист в Института за пазарна икономика.
Дано да направят нещо. Народът да е добре, надява се Цветанка Димитрова.
Чуй новините
Подкаст
