Държавата ще осигури 3 млн. лв. за събиране на геномни данни в България

Поне 3 милиона лева са необходими за генериране на първите 1000 генома, с които България ще участва в проекта “Геномът на Европа” във връзка с инициативата “1+ милиона европейски генома” (1+MГ). Парите ще бъдат осигурени от държавата в рамките на Национална пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 г. До края на тази година ще бъдат отпуснати 1 млн. лв., останалите 2 млн. лв. ще бъдат заложени в бюджета за 2022 г.

Това стана ясно днес при посещението на премиера Стефан Янев и министъра на образованието и науката проф. Николай Денков в Центъра по молекулна медицина и Катедрата по медицинска химия и биохимия на Медицинския университет в София. Те са част от Националния университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания (НУКБПИ), който обхваща инфраструктури за фундаментални и приложни биомедицински изследвания от медицинските университети в София и Пловдив.

България е част от инициативата “1+МГ”, чиято задача е да се съберат един милион генома в рамките на Европейския съюз до края на 2022 г. Участват 22 държави от ЕС, Обединеното кралство и Норвегия. Всяка от тях ще генерира чрез секвениране уникална национална референтна колекция от геномни данни. Тя ще бъде от полза за персонализираните стратегии за здравеопазване и превенция в съответната страна. В рамките на инициативата „1+MГ” националните колекции ще образуват “Геномът на Европа” - референтна база данни за изследвания и иновации в здравеопазването. Тя ще помогне за превенцията и лечението на много социалнозначими заболявания като рак, диабет, болести на сърдечно-съдовата система.

С парите, които МУ-София ще получи от държавата, България ще създаде своя база от геномни данни, с която ще се включи в “1+МГ”. Центърът по молекулна медицина вече има достатъчно подготвени специалисти и е оборудван с необходимата високотехнологична апаратура.

В МУ-София премиерът Янев и министър Денков видяха две лаборатории, които разполагат с няколко модерни платформи за секвениране, включително с най-високопроизводителен секвенатор от ново поколение, единствен в България.

„Имаме експертна и технологична готовност за мащабни проучвания при различни заболявания - редки, социално значими, както и за популационни изследвания и генериране на геномни данни”, обясни акад. Лъчезар Трайков, ректор на МУ-София.

С помощта на тази апаратура по проект, финансиран от фонд „Научни изследвания” (ФНИ) на Министерството на образованието и науката, ще бъдат изследвани и анализирани също геномите на гостоприемника и на вируса при българи, преболедували COVID-19. Целта е да се открият генетичните причини, свързани с по-тежкото протичане на заболяването. Оборудването вече се използва и за най-съвременна диагностика на редки генетични заболявания.

Освен сектора по геномика, акад. Трайков показа на премиера Янев и министър Денков също Лабораторията по микрочипов анализ, в която се извършват изследвания за пренатална и постнатална диагностика на наследствени болести, както и за изясняване на генетичната причина при редица редки генетични синдроми. В Лабораторията за сигнална трансдукция на гостите бяха представени високоспециализирани изследвания, чрез които на клетъчно и биохимично ниво се изясняват промените в човешкия организъм, водещи до различни заболявания. Те помагат също за намиране на иновативни лекарствени средства и методи за лечение и за бърза диагностика, включително и за COVID-19.

Министър-председателят и министърът на образованието и науката посетиха още Лаборатория “Анализ на биологично активни вещества” и сектор “Метаболомика”, секторите “Биобанкиране” и “Биоинформатика”.

Центърът по молекулна медицина е създаден като научна инфраструктура на МУ-София с подкрепата на Европейската комисия. Впоследствие той става основна част от Националния университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания. Чрез своята биобанка той участва и в европейската научна инфраструктура за биобанкиране BBMRI-ERIC. До момента в НУКБПИ са вложени общо 12,685 млн. лв. от фонд “Научни изследвания” и от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 г.