НОВИНИ

Диана Ненова: Искрено се надявам ЦСКА отново да се върне на върха в женския волейбол

диана ненова искрено надявам цска отново върне върха женския волейбол
Снимка:
bnt avatar logo
от БНТ
11:24, 12.08.2023
Чете се за: 09:15 мин.
Спорт
Слушай новината

Диана Ненова е трикратна шампионка с екипа на ЦСКА и една от най-успешните разпределителки в съвременната история на клуба и на националния ни отбор по волейбол. Съпруга на друга емблема на ЦСКА, но от боксовия ринг – Тервел Пулев, с когото имат три момчета.

Именитата ни състезателка говори пред сайта на ВК ЦСКА.

- Г-жо Ненова, какви са първите ви спомените с екипа на ЦСКА?

– Аз бях много малка, когато започнах, на 7 години. По наше време всеки тренираше нещо, аз бях висока и моите родители ме попитаха какво искам – тенис, баскетбол или волейбол. Избрах волейбола, без да знам какво точно представлява, но знаех какво е баскетбола и че там има повече единоборства, които не ми бяха приятни. Така избрах волейбола, но в първите 2-3 години само ходих в залата и тичах след топката, покрай по-големите. След това вече започнах да тренирам сериозно, но наистина бях малка.

- Колко време ви отне, за да вземете осъзнат избор, че това е вашият спорт?

– Винаги ходих с желание, което е признак, че ми е харесвало още от малка.

- Кой беше първият ви треньор?

– Започнах при Ася Гребенчарска. След това кака Тони ме пое, после Йовчо Йовчев и Мария Минева, която мога да кажа, че изгради нашето поколение като състезателки и като хора.

- Спомняте ли си при кого бе дебютът при жените?

– Мен ме взимаха при по-големите когато станах на около 15 години. Стоян Гунчев беше треньор тогава, започна да ме вика в женския състав, но при Миро Живков се утвърдих в отбора. Преди това само ме взимаха, бях резерва и тренирах, но при Миро Живков започнах да играя.

- Имаше ли страхопочитание от ваша страна към по-големите? Как се отнасяха към вас?

– О, разбира се. Гледах ги като порцеланови кукли, не смеех много да говоря, попивах каквото можех от тях. Бях респектирана, но никога не съм имала конфликт, винаги са се държали много добре с мен и са ми помагали. Аз се отнасях с голям респект към тях, никога не съм нахалствала, винаги съм ги слушала и може би това е било двустранен процес. Винаги са ми помагали, за което съм им много благодарна. Допринесоха за преливането на възрастите.

- Колко трудно бе да вземете ключова роля в състава, предвид и поста на разпределител?

– Честно казано не съм се чувствала никога лидер. Защото аз много малка излязох в чужбина и не мога да кажа, че съм била водеща състезателка, която да е диктувала какво става в отбора. Около мен имаше много опитни момичета – Юлето Иванова беше основен лидер на тима, Славка Узунова игра при нас, не съм била в позицията на разпределител, който е бил и лидер. Но се стараех с моите качества и желание да играя това, което трябва и се изисква от мен. Може би бях лидер в по-долните гарнитури, където ЦСКА имаше хегемония, дори загубен гейм нямахме. Там може би бях лидер, редом до Ева Янева. Един разпределител по-късно се осъзнава като лидер.

- Тази роля вие ли си я наложихте или някой ви постави в нея?

– Постепенно стана, защото като бяхме малки играехме системата 4+2 и аз бях разпределител и нападател. Но от самото начало ме подготвяха за разпределител, макар че добре и нападах, отскачах високо. Но треньорите сигурно са преценили, че това е моята позиция, а аз може би съм била по-ниска от останалите, тъй като нашият набор бе доста висок. На мен обаче ми харесваше, всяка втора топка минава през мен, ако съм нападател ми е малко скучно, честно казано. Така че това е моят пост.

- До колко базата, която ЦСКА ви даде, помогна за лесния преход в чужбина на млада възраст?

– Доста бързо се адаптирах. Може би първият месец бе шок, защото бях малка, чисто битови въпроси ме измъчваха. Първата ми година бе в Хърватска, но бързо свикнах. ЦСКА ни е научил, че винаги се бориш за първо място, никога не е имало друга позиция. Това важи и в живота. Няма компромиси или отпускане, никакви лигавщини. На всеки му е трудно когато излезе навън, но преминаваш през това.

- ЦСКА ви свързва и със съпруга ви Тервел Пулев.

– Ние се познаваме от училище, в ЦСКА се запознахме, бяхме близки приятели в началото и после се развиха нещата, за да станем семейство. Ежедневието ни бе почти еднакво – тренировка, почивка, после пак тренировка. Сега, след спорта, ежедневието ни е по-трудно, защото се сблъскваш с други, различни неща, но се адаптираме и към това.

- Волейболът винаги е бил част от живота ви. Любовта към спорта ли ви връщаше всеки път след майчинство обратно в залата?

– Разбира се, няма как, волейболът е по-голямата част от съзнателния ми живот. Обичам този спорт, така е. Освен това, всеки спортист, който се откаже, минава през преходен период, в който не знае какво точно ще прави. Това незнание, както и любовта към спорта, ме връщаха винаги в залата. Сега, ако можех физически, пак бих се върнала, но вече не мога.

- Смятате ли да се насочите в тази посока?

– Много ми се иска да предам моя опит. Може би не е дошъл правилният момент, дано един ден да ми се случи, дали като треньор или нещо друго. Усещам, че има какво да предам.

- Има ли треньори, които са допринесли повече за развитието ви?

– Аз съм на мнение, че човек и от най-лошите си треньори може да научи нещо полезно. Но при мен Мария Минева бе човекът, който допринесе най-сериозно за развитието ми. Много добри треньори съм имала, от всеки съм взела по нещо. Дори тези, с които не съм се харесвала, пак са ми дали нещо, най-малкото волева тренировка – как да тренираме, без да се харесваме, което никак не е малко.

- Какъв съвет бихте дали на младото поколение в ЦСКА, което расте в по-различна среда?

– Първо да са здрави бих им пожелала. А бих им напомнила, че те са в ЦСКА и това е клуб, който никога не се задоволява с нещо друго, освен с първото място. За съжаление в последните години по-младите състезателки някак не го осъзнават това. Но това е ЦСКА! Може качествата да не ти достигат в момента, но манталитетът трябва да ти е насочен изцяло към първото място. Да отговаряш подобаващо на името на клуба. Да не забравят къде са – ЦСКА е история, изградил е много състезатели и продължава да го прави. Съветът ми е да тренират, така че това да е тяхна професия. Искрено се надявам до година-две ЦСКА отново да се върне на върха. Вървят в правилна посока.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
За особеностите на украинската контраофанзива
За особеностите на украинската контраофанзива
Литва затваря гранични пунктове с Беларус
Литва затваря гранични пунктове с Беларус