До какво доведе бойкотът на цените на храните?

Бойкот на цените на стоките в големите търговски вериги. Има ли ефект и до какво доведе това?

"Българското производство катастрофира. Няма производство. Следва да има спекула", смята Николай Генов, организатор на фермерски пазар.

"Щом самите ние не можем да се задоволяваме с хранителни стоки, значи има нещо сбъркано в нашата политика", отбеляза Костадин Чорбаджийски, собственик на месопреработвателно предприятие.

"Най-потърпевши са първият и най-последният - т.е. това са производителите на първична продукция, фермерите, и потребителите", посочи Симеон Караколев, съпредседател на Българската аграрна камара.

"Бойкотът е ефективен, докато трае. Смятам, че щом този обществен натиск намалее, те ще се върнат към първоначалните си практики", каза Александър Милошевич, зам.-гл. редактор на сп. "Нова икономика".

"70% от продажбите на търговските вериги са промоционални продукти", отбеляза Костадин Чорбаджийски, собственик на месопреработвателно предприятие.

Годината е 1994-а. Костадин Чорбаджийски влага всичко, което има, в машини за производство на малотрайни колбаси. Интересът към тези продукти в средата на 90-те е огромен и собствениците на магазини сами го търсят. Пазарът обаче се променя, променя се и веригата за доставки, за която особено много се говори в последните три седмици.

"Търговията през тези 30 години се промени много. В началото всички търговци идваха при нас да пазаруват, след което с влизането на големите търговски вериги - тогава се промени", разказа Костадин Чорбаджийски, собственик на месопреработвателно предприятие.

"Производителите, ние, сме между чука и наковалнята - от една страна търговията на дребно, от друга страна - производителите на суровини", добави той.

"Щом самите ние не можем да се задоволяваме с хранителни стоки, при това, че България има всички условия и природни дадености, значи има нещо сбъркано в нашата политика. Първото нещо, което трябва - да обърнем внимание точно на това - да създадем условия да се развиват всички сектори от селското стопанство, за да може да осигурим нашата храна, насъщният си хляб, както казват. Това е важно, дано се отчете при правенето на тези закони", каза още той.

За законови промени се говори от години и всеки път има обещания за регламент, който да сложи в ред отношенията между участниците на пазара. Точно преди година се обсъждаше законопроект за правилата по хранителната верига. Той остана на трупчета и сега отново се говори за такъв - но извън пожелателните призиви да се съкрати веригата на доставка и да се облагодетелства първото звено във веригата - производителят, не се знае повече. Очаква се проектът да е готов до 15 март. Предстои да се пише и такъв за кооперативите. Дума, която носи тежкото наследство след края на ТКЗС-тата.

"Кооперативите в Европа са най-могъщите структури в селското стопанство - те имат собствена нормативна мрежа. Те могат директно да договарят с веригите условия и цени", каза Симеон Караколев, съпредседател на Българската аграрна камара.

"Този закон би ни помогнал и на нас да се кооперираме като стопански единици, за да имаме по-голяма мощ и да сме по-конкурентни на европейския пазар. Но за малките земеделски производители, аз мисля, че ще е много положително въздействието", посочи Костадин Чорбаджийски, собственик на месопреработвателно предприятие.

"Кооперативът е собственост на производителя. Кооперативът прави следното нещо - той има интерес да продава на по-добра цена, за да може да изплаща по-голям дивидент на производителите. Но в случая кооперативът не се нуждае от посредници. Той обединява няколко звена по цялата верига", посочи Симеон Караколев, съпредседател на Българската аграрна камара.

"Ние смятаме, че трябва да се стимулират кооперативите. Като цяло има и неформални кооперативи, включително и във фейсбук се правят групи", посочи Николай Генов, създател на хранителен кооператив или организатор на фермерски пазар .

В Националната овцевъдна и козевъдна асоциация вече има над 400 фермери, които правят опит за кооператив. Засега все още не преработват продукция, а са на етап съвместно изкупуване на мляко. Именно това е секторът, за който се твърди, че са най-големите надценки. Ето малко математика - литър овче мляко струва 2 лева, за да се направи килограм сирене, трябват 4 литра. Разходите за производството са 2 лева. Дотук 10 лева. Преработвателят слага надценка и сиренето на изхода от мандрата е 14 лева. А в магазина се продава двойно. Много често в тази верига има още играчи - от фермата до мандрата може да участва изкупвач, а от мандрата до магазина и прекупвач. И тук разговорът вече не е само за асиметрията в ценообразуването.

"Трябва да има едно справедливо разпределение на печалбата по цялата верига. Не може първото звено да работи с 0%, второто звено да работи с 15% печалба, а последното звено да работи с 80%", посочи Симеон Караколев, съпредседател на Българската аграрна камара.

"В случая най-потърпевши са първият и най-последният - т.е. това са производителите на първична продукция, фермерите, и потребителите. И затова трябва да се работи по скъсяване на доставката - с колкото се може повече посредници да се елиминират", добави той.

За пример от години се дава Франция с нейния закон за балансиране на търговските отношения в сектора на селското стопанство и храните, и за здравословна храна. Именно в него се регламентират и отстъпките.

"Повече от 34% от цената на продукта, който се продава, не може да се включва в промоция. Т.е. не може магазин или търговец на дребно да пакетира две неща и да ги продава на цената на едно. Това е мотивирано с регламента за отпадане на хранителните отпадъци. Обикновено хората като купуват две неща на цената на едно, го изхвърлят, но ги купуват, защото изглежда много на сметка", каза Стоилко Апостолов, "Биоселена".

Не е ясно как този пример ще се приложи у нас, след като последният бойкот на магазините имаше обратен ефект и показа, че промоцията е по-силна от каквито и да е намерения да се накажат големите вериги. Ако при първия бойкот общественото недоволство изяде 7.9 милиона лева от оборотите, при втория - 1.1 млн. лева, то третият бойкот "наля" над 2 милиона лева повече в касите на магазините.

"Една интересна статистика - 70% от продажбите на търговските вериги са промоционални продукти. Това е неизбежно", каза Костадин Чорбаджийски, собственик на месопреработвателно предприятие.

БНТ: Кой наистина ги плаща тези промоции?

"Споделени са разходите за това нещо".

Големите магазини не казват на какви надценки работят, а обяснението им е, че надценката не е печалба, а разход за реализацията на дадена стока, плюс осигуряването на голям магазин, паркинг, съхранение на стоките, пакетиране.

"Аз мисля, че е много рисково, когато държавата започва да се меси, защото никога не се знае какво ще излезе от една такава намеса", посочи Стоилко Апостолов, "Биоселена".

"Според мен в България няма картел във веригите, по-скоро има олигопол. Т.е. това е една практика - примерно има пет основни вериги - и те виждат, че този модел на работа работи. Няма нужда да се договарят", каза Симеон Караколев.

"Ако се предприемат някакви други действия за ограничаване би било лошо за икономиката, защото ще се получат дефицити на някои стоки, ще се търсят канали за контрабанда на тези стоки. Ще се наруши балансът на свободния пазар", каза Костадин Чорбаджийски, собственик на месопреработвателно предприятие и добави:

"Производителите ние сме между чука и наковалнята - от една страна производителите на дребно, от друга страна - суровини".

"Аз изобщо не съм съгласен с това твърдение, че веригите са лоши. Те си позволяват да правят това, което им се разрешава. Те се настаниха навсякъде, в най-хубавите места в градовете. Защо? Защото общините им разрешиха", каза Стоилко Апостолов, "Биоселена".

"На т. нар. вериги беше дадено в годините назад едно огромно пазарно предимство. Пазарно предимство от гледна точка на това, че те успяха да направят мрежи в топ локации в определени градове. Силно разчитам това пазарно предимство, което им е дадено, да не се превърне в монопол и да обуслови някакви картелни взаимоотношения", каза Георги Тахов, министър на земеделието и храните в края на февруари.

И това е една от целите на разпоредените проверки на магазини, складове, борси. Те трябва да опишат нелоялните практики у нас. 18 такива са преброили от Българската аграрна камара.

"Примерно казваме такса "рожден ден". Веригата празнува, да речем, този месец, рожден ден някакъв и казва на всички доставчици, или определени доставчици, без значение, казва: дължите такса", каза Симеон Караколев.

"Има доставчици, които ползват техен амбалаж, техни щайги, касетки, кашони техни палети. Доставяйки я във веригата - те казват - не, не можем да ползваме вашите, трябва нашите. И ти трябва да платиш наем", добави той.

Разговорът за цените на храните обхвана целите Балкани и тръгна от Хърватия. Там обаче в отговор на недоволството правителството разшири списъка на стоките с контролирани цени от 30 на 70. Далеч не такъв е напредъкът по темата в Сърбия. Съседите ни първоначално бойкотираха петте най-големи вериги в страната. А след гласуване в социалните мрежи беше решено потребителите да бойкотират само една конкретна верига. Ефектът от първия бойкот - намалели продажби с 37%, разказва ни икономическият журналист Александър Милошевич.

"Супермаркетите в Сърбия са изключително печеливши, но въпреки това поддържат високи цени. „Ефектива" и други потребителски организации смятат, че тези вериги имат значителен ресурс да намалят цените. Разнопосочни са информациите за точния размер на надценките. Маржът на белгийската верига, която работи в Сърбия, е над 40%. Важно е да се уточни, че става дума за брутни маржове, а не за нетна печалба. Големите вериги оправдават цените си с разходите за труд, наеми, данъци и други оперативни разходи", каза Александър Милошевич, зам.-гл. редактор на сп. "Нова икономика".

"Супермаркетите там, подобно на нашите, знаят как да изкушат потребителите - с промоции. И пак като у нас се водят дискусии как да се регулира пазарът.

В момента в Сърбия няма закон, който да регулира нивата на цените. Те се формират свободно, с изключение на един вид хляб „Сава", който е най-често консумираният хляб в страната. Това е единственият хранителен продукт с държавно регулирана цена. Държавата взима временни мерки за намаляване на цените. Например миналата година стартира кампанията „По-добра цена", в рамките на която цените на около 100 продукта бяха временно намалени. Тази кампания продължи два месеца, след което цените отново се върнаха на предишните си нива", каза той.

БНТ: Според вас, какво ще стане с цените след края на бойкота?

"Боя се, че не мога да бъда прекалено оптимистичен относно дългосрочните ефекти от тези бойкоти. Бойкотът е ефективен, докато трае. А супермаркетите сега, когато са под обстрел и в центъра на общественото внимание, свалят цените, опитват се да привлекат потребителите. Но смятам, че щом този обществен натиск намалее, те ще се върнат към първоначалните си практики".

И в Сърбия призивът е да се пазарува от малки производители, за да се насърчава местната продукция. Засега пристанище за такава са кооперативните пазари - основният принцип е производителят сам да продава стоката си на клиента, без прекупвачи и дистрибутори. И от Белград въпросът за родното производство ни връща обратно в София, на Римската стена, където всяка събота има фермерски пазар. Николай Генов вече 13 години стои зад пазара, който вече побира над 40 български производители. Настоявал е за промени в общинската наредба да има повече места и на по-хубави локации за пазари като техните в столицата, но без успех.

"Най-първото и основно изискване е да бъдат производители и да предлагат лично своята продукция. При нас са такива правилата. Всеки производител, който иска да участва на фермерския пазар кандидатства. Ние като кооперация го посещаваме, правим проверка дали всичко е така, както той казва и след това периодично всяка година правим обиколки, посещаваме ги.

Имали сме сигнали, че са купили продукцията от борсата, да кажем. Че не е тяхна.

При нас таксата е плаваща, тя е солидарна - 10% от оборота. Ние сме кооперация и много държим с всеки производител да работим в близки отношения. Съответно всеки производител заплаща членски внос за годината. Членският внос е 120 лева на година", каза Николай Генов, организатор на фермерски пазар.

Родната продукция си има цена. Буквално. А когато продукцията не е в пика на сезона, се оскъпява още повече.

"Преди пандемията правихме проучвания - и тогава беше около 20% на нашия пазар в сравнение с конвенционалните други пазари", каза Николай Генов, създател на хранителен кооператив.

"Само един наш производител е извадил пресни картофи. И той на фермерския пазар ди ги продава на 10 лева, което е нормално. така беше и миналата година. Нормално е за този сезон", добави той.

В момента цената на едро на картофите, според Комисията по стокови борси и тържищата, е 1.33 лв. за килограм. Правителственият сайт, който следи цените на дребно, сочи, че са 1.83 лв. Сравняваме цените на картофите в магазин на голяма верига у нас и във Виена. Там са 1.79 евроцента, а у нас - между 1.80 и 5 лева. Или въпреки по-високия си стандарт във Виена картофите са по-евтини.

Но както и да се урегулира този пазар, малките ферми трудно ще намерят място в големите вериги. Вносът винаги ще задушава с по-ниските си цени, дори когато са в сезон. Тук на ход е следващата мярка - дългосрочни и последователни политики за подпомагане на българското производство.

"Много е ниска изкупната цена - Производителите си го казват - затова няма и производство. Българското производство катастрофира. Няма производство. Следва да има спекула. Трябва да има производство и тогава ще има някакъв тип регулация на цените", каза Николай Генов, създател на хранителен кооператив.

"По мое мнение, сбъркани са субсидиите - оттам тръгва цялата история. Те се дават на площ и съвсем нормално е един продукт, който има най-малко разходи, хората да се насочат към него да произвеждат", посочи Костадин Чорбаджийски.

Производителите искат да се ограничи вносът и да се стимулира българската продукция, както и да има гратисни периоди за стартиращи стопани. Неясно кога ще започне и работата по закона за кооперативите, макар да е доказано, че сдружаването на земеделските производители в другите страни ги прави по-успешни и силни. А на държавата не й е работа да регулира изкуствено цените и да се меси в пазарните механизми. Вместо това трябва да отгърне страницата от законите на трупчета, да стимулира производството, което би следвало да доведе до повече български храни и нормални цени. А дотогава едва ли е редно да се учудваме защо промоциите изяждат бойкотите.