Доброволците за вота в чужбина очакват ясни правила

Да промениш света или да промениш себе си. Да се бориш за нова по-добра среда или да се нагодиш към слабостите на актуалната. Това е въпросът на живота - да се конфронтираш или са да се конформираш - това е въпросът и на изборите.

И българските доброволци по време на изборите в чужбина в момента са изправени пред такава дилема заради сложната организация и хронични неуредици около вота - а това са хората, които "сбъдват" изборите зад граница, както се изразяват те. Това обаче им коства много жертви и част от тях този път са се отказали да участват - споделят от Мрежата на изборните доброволци. Те очакват ясни правила за работата им и още - да се създаде платформа за комуникация между тях и отговорните институции в България.

Вотът зад граница е почти невъзможен без изборните доброволци - около 3000 души на 6 континента - хора от общностите, които инвестират време и усилия за българските избори.

"В 80% от случаите участват в секционните избирателни комисии, които резервират помещения, които поемат най-различни отговорности, които на практика сбъдват изборите в чужбина. Екипите са уморени. На места имаме откази. В изборната нощ биват държани хората на сила 24 до 36 часа в изборното помещение. Всеки път се набират от посолствата и консулствата хора, които биват използвани, изхабявани и те губят желание да продължават да вършат същото нещо. И започваме отначало.

Настояват за двупосочна комуникация. Защото досега, когато са имали проблем е трябвало да звънят по телефона на ЦИК или да пишат мейли.

"Получават устни указания, които не винаги са верни, за които обаче те поемат отговорност, пишем мейли, които не винаги се докладват навреме, пълноценно . Връзките минават и през посолствата, и през външно министерство, губи се информация, пристига късно. За миналите избори имаше закъснения до 36 часа за потвърждаване на протоколите - масово, по цял свят", заяви Димитър Иванов - координатор на Мрежата на изборните доброволци.

От години общностите на българските доброволци повтарят какви подобрения искат в работата си с българските институции. Виждат решението така:

"Искаме изборните доброволци да бъдат приети за партньор на институциите, а не просто за изпълнител на заповеди. Имаме нужда от специализирана комуникационна и организационна платформа, където в реално време да се обменя информацията за степента на организиране на съответната секция - какви членове са подадени, какви помещения са намерени, с каква скорост ще се обработят протоколите в изборната нощ, какви изисквания ще възникнат в последния момент, както винаги се случва", каза още Димитър Иванов - координатор на Мрежата на изборните доброволци.

Доброволците съдействат и за наемането и заплащането на помещения за изборни секции.

"В Германия помещенията биват инспектирани. Изборните доброволци носят отговорност пред местните власти за спазване на антиковид мерките, за спазване на полицейските предписания - това са отговорности, които не са дефинирани в изборния кодекс, но те го правят", каза Димитър Иванов.

Около 40% от българите зад граница, които живеят в малки населени места, имат проблем с достигането до изборната секция, отчитат доброволците.

"Моделът на присъствено гласуване в изборна секция по света има своите ограничения и това води до сравнително ниската изборна активност, дори когато могат да се отварят секции навсякъде с 40 заявления. Този път на много места ще оставим държавата сама да организира изборите - тя е задължена по закон. изборните доброволци не са задължени - те го правят на добра воля", каза Димитър Иванов.