Революционен пробив в сферата на екологията - учени от катедрата по Биотехнология в пловдивския Университет по хранителни технологии разработиха екологичен стиропор.
Материалът се добива от растителни отпадъци, върху които се отглежда специален вид гъба. Иновативният стиропор израства във формата, която му са зададе, а производството му не е скъпо.
Мечтата на всеки еколог за свят без стиропор е на път да се сбъдне, категорични са биотехнолози от Пловдив. Създаденият от тях заместител е на растителна основа и се разгражда напълно за по-малко от три месеца.
„В Европа сме първите, които се занимават с тази технология. Има много широк аспект на приложение тази технология и това включва възможността да се използват агроотпадъци от всякакъв вид, например - от слама, от лавандула, от роза", обяснява проф. Алберт Кръстанов от Университета по хранителни технологии в Пловдив
Екостиропорът, добит от отпадъците след производството на етерични масла, продължава да ухае, но може също да се произвежда и от обикновени дървени стърготини или житни трици. Върху тях по специален начин се отглежда гъбен мицел.
„По калъп се развива, придобиват формата в която ги култивираме всъщност или ги отглеждаме - може да бъде купа, може да бъде куб или както ние пожелаем", добавя главен асистент Галена Ангелова от Университета по хранителни технологии в Пловдив
Така уникалният продукт може да израсте направо като плоскости за строителна изолация или в опаковъчна форма за шишенце парфюм или бутилка за скъпо вино. Голям винопроизводител от Австралия вече е проявил интерес. Български зеленчукопроизводители също проучват възможностите.
„Ние в момента имаме изключително голям проблем с опаковките, в които отглеждаме разсадите. Първо са много скъпи, тъй като се използват нефтопродукти и енергия, и второ - не подлежат на рециклиране", казва Ради Радев, производител на разсад за зеленчуци.
Саксиите от екостиропор имат и допълнителен бонус - могат директно да се полагат в земята като я наторяват докато се разграждат. Те са типичен пример за кръгова икономика, а производството им не е скъпо.
Репортаж: Росица Колева, Стоян Атанасов
Чуй новините
Подкаст
