Ексклузивно за БНТ: Джейн Гудол - която живя с шимпанзетата и говори техния език

Една чудна история за Джейн Гудол и шимпанзетата. Тя живя с тях в джунглата, тя говори техния език, тя ги разбира като никой друг. Най-известната световна експертка по човекоподобни маймуни ще участва в Софийския фестивал на науката утре и даде специално интервю за "Панорама".

БНТ: Госпожо Гудол, здравейте от България!

"Здравейте от Борнмът, Англия!"

БНТ: Човек и животно – къде е разликата?

"Чисто биологично, разлика няма. Всички сме от животинското царство. Ние сме петото човекоподобно. Най-голямата разлика е бурното развитие на интелекта ни. Животните са много по-интелигентни, отколкото мислехме преди. Но все пак ние пратихме ракети на Марс. Предполагам, защото сме развили начин да общуваме с думи".

Тя наистина владее този език. Точно преди 6 десетилетия 26-годишната англичанка Джейн пристига в днешна Танзания, за да посвети живота си на шимпанзетата. Живее с тях в джунглата месеци наред. И днес е най-големият експерт в света.

БНТ: Кое е най-впечатляващото, което открихте у шимпанзетата?

"Че правят и използват инструменти. През 60-те се считаше, че само хората правят това. Но шимпанзетата имат и култура – на различни места имат различни култури на използване на инструментите".

БНТ: Вие променихте начина, по който светът гледа на приматите. Има ли нещо, което все още не знаем за тях?

"Тази година чествам 60-годишнината от първата ми експедиция за изследване на шимпанзетата в Гомбе. И все още учим нови, нечувани неща за тях. Хубавото на дългосрочните изследвания е, че можеш да се запиташ например: "Поведението на майката влияе ли върху развитието на потомството?“ Наблюдавам това вече пето поколение".

БНТ: Ако Дарвин е прав, приматите са нашите прадеди. Но защо човечеството е развило негативно отношение към тях, с изрази като "правиш се маймуна“! Дали нямаме комплекси, защото виждаме себе си в тях?

"Теорията гласи: преди около 6 милиона години живяло същество, полупримат, получовек. И от този общ прародител хората тръгнали по един път, а маймуните – по друг. На мнозина им е неудобно, че толкова много си приличаме. 98,6 процента от състава на ДНК-то ни е еднакъв с шимпанзетата. Но защо сме различни? Как така развихме този напреднал разум? Той не означава, че сме мъдри. Не сме! Разбираме как работи светът, но продължаваме да го унищожаваме. Не се интересуваме от бъдещите поколения. Често използваме природните ресурси по-бързо, отколкото природата може да ги възстанови".

За нея може да се каже много: вегетарианка, учен, активист, основател на институти и организации за опазване на природата, климата и биоразнообразието. Смята, че животинският свят е ценен, не идеален.

"Беше голям шок за мен да открия, че и шимпанзетата могат да бъдат агресивни и жестоки, да водят примитивна война. Но могат да бъдат и грижовни, мили, алтруисти. Вижте днешните проблеми: социални, екологически, политически, религиозни. Като осъзнаем разликата между нас и приматите разбираме, че имаме интелектуалната способност да направим нещо, но не го правим. Защо? Заради стремежа към власт и пари - и такава алчност, че унищожаваме света. Вижте пандемията! Сами си причинихме болка, от неуважение към животните. Допуснахме вирус като COVID-19 да се прехвърли от животно към човек. Нуждаем се от нови отношения с природата и нова, по-устойчива, по-зелена икономика. Ще се поучим ли? Мнозина го искат. Но някои там, високо, са жадни да се върнат към старото. Да продължат да взимат ли, взимат от природата".

БНТ: Да не казвате, че този стремеж към власт, тази алчност са ни вродени още от времето на човекоподобните?

"Да, наследили сме тези черти. Но имаме силата да ги контролираме. Просто големият бизнес, правителствата са потопени в материалистичен начин на живот. Трябва да го променим, ако ни е грижа за децата".

БНТ: Минахме ли вече границата на унищожението на планетата и дивата природа? Или, както Вие казвате на едно място, има причина за надежда?

"Има малък, ама много малък, отрязък от време, в който, ако имаме воля, ще забавим климатичните промени и загубата на биоразнообразие. Мотото на младежката ми програма за спасяване на света е "Заедно ще успеем!“. Можем, но ще го направим ли? Това е въпросът".

БНТ: Много мислители днес противопоставят Бог и еволюция. Може ли да вярва човек и в двете?

"Някои от най-великите умове, от Айнщайн насам, казват, че има някакъв интелект зад Вселената. Когато учените кажат: "О, глупости, знаем началото на Вселената – Големият взрив!“ Добре, да, от него започва Вселената, планетите и всичко останало. Но какво стои зад него, преди него? Разбира се, не могат да отговорят".

БНТ: Да видим животното и човека. Отредено ли е доброто да победи злото?

"Само човек е способен на истинско зло. Животните могат да бъдат агресивни. Но само ние можем да седнем и да планираме как да измъчваме, как да нараним някого възможно най-тежко. Това е чистото зло. Какво да се прави? Основах младежка програма, "Корени и гранки“. Младите създават проекти в помощ на хора, на животни, на околната среда, защото всичко е взаимосвързано. Събират се, навиват ръкави и действат. Младите да израснат с нови ценности – това е надеждата".

БНТ: Методите Ви винаги са били нетипични, нестандартни, винаги сте оспорвали стереотипите. Да рискуваш – това ли е ученият?

"Е, много учени не искат да рискуват. Получават заплати от големи компании, въпреки че знаят как те не създават устойчива околна среда. Но си чакат заплатите … Нали ме разбирате?"

БНТ: Разбирам… А кое е най-необичайното нещо, което сте правили?

"Стигнах до Кеймбридж, без да съм била в колеж, защото не можех да си го позволя. Бях притеснена, бях прекарала с шимпанзетата година и половина и никога не бях ходила в университет. Там обаче ми казаха, че всичко съм правила грешно. Не трябвало да кръщавам шимпанзетата, трябвало да ги номерирам – как може да не знам, така било научно. Не можело да говоря за характера или за мозъка им, нито за емоции като радост, тъга, страх, отчаяние. Те били единствено у хората, казваха. Но още кучето ми ме научи като малка, че това не е вярно! Всеки, общувал с животно, знае, че не само ние имаме характери, мозъци, емоции. Също така ми казаха: "Не може да изпитваш емпатия, трябва да се наблюдава хладно“. Това е напълно погрешно! С емпатия можеш да вникнеш. И после да влезеш в ролята на учен и да докажеш твърдението си".

Утре тя ще участва в Софийския фестивал на науката, организиран от Британския съвет. И има послание към младите български учени.

"Ние, доста поетично, свързваме обичта и състраданието със сърцето, въпреки че те изобщо не идват оттам. Но все пак, когато и главата, и сърцето работят в хармония, тогава ще изпълним истинския си човешки потенциал! Всеки ден, в който живеете на тази планета, Вие влияете. И можете да изберете как. Например с какво се храните? Вредите ли с това на природата? Измъчват ли се животни, както в индустриалните ферми? Има ли детски труд, неравно заплащане? Какво ядете, какво купувате, какво обличате, как се отнасяте с хората, с животните? Когато милиони дават своя принос светът да е по-добър, тръгваме в правилната посока".

БНТ: Глава и сърце в хармония: това ли е заветната мечта на човечеството?

"Да! Глава и сърце в едно: само така можем да постигнем мъдрост. А мъдростта се различава от разума. Мъдростта е топла. Тя разбира. Тя е отношение към света".