Има риск за възстановяването на туризма в България заради нивата на ваксинация

Брутният вътрешен продукт (БВП) на България ще се увеличи с 2,7% през тази година и с 4,9 на сто догодина. Това предвижда Европейската комисия в зимната си прогноза за икономиките в Евросъюза. Брюксел изтъква, че през 2020 г. икономическата активност в България значително е намаляла заради пандемията от COVID-19.

Еврокомисията очаква вътрешното търсене да остане слабо през първата половина на 2021-а, а евентуалното отваряне на икономиката да даде тласък на потреблението и инвестициите през втората половина на годината.

Очаква се износът на стоки постепенно да се възстанови през второто тримесечие на годината, а чуждите туристи да започнат да се връщат през третото тримесечие.

Европейската комисия обаче предупреждава, че възстановяването на чуждестранния туризъм е изложено на риск, свързан с относително ниските нива на ваксинация в България в сравнение с алтернативни туристически дестинации.

Еврокомисията очаква с облекчаването на противоепидемичните мерки икономическият растеж в целия ЕС да се възстанови.

В зимната икономическа прогноза от 2021 г. се предвижда икономиката на еврозоната да нарасне с 3,8% през 2021 г. и със същия процент през 2022 г. В прогнозата се предвижда икономиката на ЕС да нарасне с 3,7% през 2021 г. и с 3,9% през 2022 г.

Очаква се икономиките на еврозоната и на ЕС да достигнат равнището си на производство отпреди кризата по-рано от очакваното в есенната икономическа прогноза от 2020 г., главно поради прогнозите за по-силна от очакваното динамика на растежа през втората половина на 2021 г. и през 2022 г.

След наблюдавания силен растеж през третото тримесечие на 2020 г., през четвъртото тримесечие икономическата активност отново се сви в резултат от подновените противоепидемични мерки в отговор на втората вълна на пандемията. Тъй като тези мерки все още са в сила, се очаква през първото тримесечие на 2021 г. икономиката на ЕС и на еврозоната да се свие.

Очаква се икономическият растеж да се възобнови през пролетта и да набере скорост през лятото паралелно с напредъка на програмите за ваксинация и постепенното облекчаване на противоепидемичните мерки. Подобрените перспективи за световната икономика се очаква също да подкрепят възстановяването.

Икономическото въздействие на пандемията остава неравномерно в отделните държави членки и се прогнозира, че и темповете на възстановяване също ще се различават значително.

В прогнозата се предвижда инфлацията в еврозоната да нарасне от 0,3% през 2020 г. на 1,4% през 2021 г., преди слабо да намалее до 1,3% през 2022 г. Прогнозната инфлация за еврозоната и ЕС за 2021 г. леко се повиши в сравнение с прогнозата от есента, но като цяло се очаква да остане ниска. Очаква се забавеното възстановяване да продължи да намалява натиска на съвкупното търсене върху цените.

През 2021 г. поскъпването временно ще бъде засилено от някои положителни базови ефекти, свързани с инфлацията в областта на енергетиката, с данъчните корекции - особено в Германия - както и с ефекта на отложеното търсене в съчетание с някои оставащи ограничения в предлагането. През 2022 г., с коригирането на предлагането и отслабването на базовите ефекти, се очаква инфлацията отново да намалее.

Рисковете, свързани с прогнозата, са по-балансирани от есента насам, въпреки че остават големи. Те са свързани главно с развитието на пандемията и с успеха на кампаниите за ваксинация.

Положителните рискове са свързани с възможността процесът на ваксинация да доведе до по-бързо от очакваното облекчаване на противоепидемичните мерки и следователно до по-ранно и по-силно възстановяване. В допълнение, NextGenerationEU - инструментът на ЕС за възстановяване, чийто основен елемент е Механизмът за възстановяване и устойчивост, би могъл да стимулира по-голям растеж от прогнозирания, тъй като предвиденото финансиране в по-голямата си част все още не е включено в тази прогноза.

Що се отнася до отрицателните рискове, пандемията може да се окаже по-устойчива или по-тежка в краткосрочен план в сравнение с допускането в прогнозата или изпълнението на програмите за ваксинация може да се забави. Това може да доведе до забавяне в облекчаването на противоепидемичните мерки, което от своя страна би се отразило на развитието във времето и на силата на очакваното възстановяване.

Има риск също така кризата да остави по-сериозни белези върху икономическата и социалната структура на ЕС, по-специално ако тя продължи да води до многобройни фалити и загуба на работни места. Това би засегнало и финансовия сектор, би увеличило дълготрайната безработица и би влошило неравенствата.