Една година преди следващите европейски избори 56% от европейците проявяват интерес към тях. Това показва проучване на Евробарометър от пролетта на тази година.
В България делът на респондентите, които заявяват, че се интересуват от европейските избори през 2024 г., е 41%, с което страната се нарежда до Франция (40%), като най-ниски нива по този показател се наблюдават в Чехия (27%) и Словакия (26%).
Около две трети от анкетираните (67%) на европейско ниво заявяват, че вероятно ще гласуват, ако изборите за Европейски парламент се проведат следващата седмица. Подобен въпрос беше включен в проучването на Евробарометър на ЕП през април 2018 г., когато този дял бе 58%, което показва, че понастоящем гражданите са по-склонни да гласуват на европейските избори през 2024 г., отколкото в същия период преди изборите през 2019 г.
Множеството от българските респонденти (55%) също споделят, че биха гласували на следващите европейски избори. Това е едно от най-ниските нива за ЕС, заедно с резултатите в Хърватия (53%) и Словакия (50%).
54% от респондентите на европейско ниво са доволни от начина, по който функционира демокрацията в ЕС. Що се отнася до различните елементи на демокрацията, европейските граждани са най-удовлетворени от провеждането на свободни и честни избори (70%), зачитането на свободата на словото (70%) и на основните права (66%), като същевременно са по-малко удовлетворени от борбата с дезинформацията и корупцията.
Националните резултати по този показател показват 47% удовлетвореност от начина на функциониране на демокрацията в ЕС, като аспектите, нареждащи се на водещи позиции по този показател са разнообразието на медиите и свободата на словото (съответно с 67% и 60%), зачитането на основните права (58%) и достъпа до участие в политическия живот и възможностите за гражданското общество да защитава демокрацията (с по 52%).
Най-висока е неудовлетвореността на българските респонденти по отношение на борбата срещу корупцията (72%), политическите партии, които вземат предвид интересите на хората (62%) и върховенството на закона (56%), като неудовлетвореността от провеждането на свободни и честни избори е 52%, най-високият показател за ЕС.
Проучването показва висока подкрепа на гражданите от действията на ЕС в посока подкрепата за Украйна (69%). Удовлетвореността по този показател е най-висока в Нидерландия (90%), Швеция (87%), Финландия (87%) и Ирландия (87%). Най-ниски са данните в Словакия (45%) и Гърция (48%). В България подкрепата е 55 %.
Влиянието на многобройните кризи от последните години е силно осезаемо, когато се разглежда икономическото и финансово състояние на гражданите. Половината от анкетираните граждани на европейско ниво (50% - 62% за България) усещат спад в жизнения си стандарт и очакват това да продължи и през следващата година. Други 29% все още не са забелязали такава тенденция, но очакват това да се случи през следващата година. Това води до увеличаване на очакванията на гражданите за конкретни решения: близо две трети (65%) не са удовлетворени от мерките, предприети от собствената им страна за справяне с кризата с разходите за живот, а 57% не са удовлетворени от действията на ЕС за облекчаване на положението.
Висока е неудовлетвореността и на българските респонденти по отношение на мерките за справяне с нарастващите разходи за живот, като те са по-силно неудовлетворени от мерките, взети от националното правителство (81%), а неудовлетворението на гражданите от мерките, предприети от Европейския съюз е 61%, близо до средното за ЕС.
Вследствие на това гражданите искат Европейският парламент да постави борбата срещу бедността и социалното изключване на първо място сред приоритетите си (38%). Този приоритет е следван от грижата за общественото здраве (33%), действията срещу изменението на климата (31%) и подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (31%). Според националните резултати, приоритет трябва да е борбата срещу бедността и социалното изключване (47%), следвана от подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (44%) и правата на потребителите (27%).
Проучването Евробарометър на Европейския парламент от пролетта на 2023 г. беше проведено между 2 и 26 март 2023 г. сред 26 376 граждани от всички 27 държави членки под формата на интервюта лице в лице, допълнени с видео интервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Чуй новините
Подкаст
