Иска ли Европа да намали употребата на пестициди на своя територия?

Откакто встъпи в длъжност през 2024 г., втората комисия „Фон дер Лайен“ все повече умножава инициативите за облекчаване на европейските регулации, считани за твърде тежки и скъпи за бизнеса – както в селското стопанство, така и в автомобилостроенето, отбраната, а вече и в областта на пестицидите. С новия си законодателен пакет „Omnibus X (10) – Хранителна безопасност и фуражи за животни“ Европейската комисия цели да опрости и ускори процедурите по одобряване на препаратите за растителна защита.

Според фитосанитарната индустрия процедурите за лицензиране са твърде тромави и спират иновациите в Европа.

„В момента ситуацията е изключително сложна. За сравнение, в Канада одобряването на дадено вещество отнема между 2 и 3 години, докато на ниво Европейски съюз това отнема от 7 до 9 години“, разкрива Петер Якен, генерален секретар на „Belplant“ (белгийско-люксембургската асоциация на индустрията за растителна защита). „Това блокиране на иновациите пряко засяга конкурентоспособността на земеделските производители“, допълва той.

Опонентите на мярката обаче се опасяват, че зад това т.нар. „опростяване“ всъщност се крие опасна дерегулация и сериозен отстъп от защитата на здравето и околната среда. При направеното предложение сроковете за разрешение за употреба на пестициди биха се удължили драстично, а в някои случаи могат да станат и неограничени.

Политици и учени алармират за риска

Въпреки че към момента разрешенията се издават за срок от 10 или 15 години, с новите правила преходните периодите за опасни или вече забранени пестициди ще бъдат удължени, а възможностите за изключения – значително разширени под натиска на големите промишлени концерни.

„По принцип подкрепям облекчаването на процедурите, но само за най-малко опасните пестициди – тези, които не разчитат на синтетична химия, а на естествени биологични механизми“, посочва евродепутатът от групата „Обнови Европа“ (Renew Europe) Паскал Канфен.

„Проблемът е, че лобитата на химическата промишленост – Bayer, BASF, Monsanto, Syngenta – използваха този текст, за да осигурят на своите продукти, които в момента са на пазара (като неоникотиноидите, глифозата и редица други), вечно разрешение за употреба. При това без да се извършва следващ научен анализ, който да преразгледа досегашните оценки на базата на нови данни. Това представлява връщане с 25 години назад за европейското право в областта на пестицидите“, категоричен е той.

Научната общност също сигнализира за сериозна опасност. Учените напомнят за доказаните рискове от редица пестициди за човешкото здраве – включително развитието на конкретни онкологични и невродегенеративни заболявания, както и за нанесените от тях необратими щети върху биоразнообразието.

Обществена мобилизация и отлагане на гласуването

Силният натиск от страна на гражданите и учените доведе до отлагане на разглеждането на текста от евродепутатите, което първоначално беше насрочено за този четвъртък.

Макар че на хартия съществува мнозинство между десницата и крайната десница за приемане на предложението, част от депутатите от Европейската народна партия (ЕНП) се влияят от научните аргументи и от вълната от обществени протести.

Според Паскал Канфен това отлагане трябва да се използва за мобилизиране на съпротивата срещу мярката:

„Необходима е постоянна реакция от страна на учените и гражданското общество, така че този текст да стане невъзможен за гласуване. Дори десните народни представители не биха искали да останат в историята като „депутатите на онкологичните заболявания“ или като хората, допуснали вечната употреба на глифозат и неоникотиноиди.“

Спирането на процедурата на този етап е само временно, а текстът предстои да премине през още редица фази, преди евентуално да бъде приет. Европейският парламент не е единствената институция с последна дума – Съветът на ЕС, в който заседават ресорните министри на държавите членки, също трябва да даде одобрението си, а там нагласите далеч не са единодушни. Битката за бъдещето на пестицидите в Европа тепърва предстои.

Статия, написана от Anthony Roberfroid (RTBF), първоначално публикувана на 5 ноември 2026 г.