ИСТИНА И МИТОВЕ

В началото на юни 2025 г. в социалките започват да се въртят постове, че градските топлинни острови уж надували температурните данни и така „преувеличавали“ глобалното затопляне. Някои дори се позовават на „научно“ проучване.

Проблемът? Това е фейк.
Ефектът на градския топлинен остров е добре известен и метеоролозите винаги го изключват от официалните температурни записи. Германската метеорологична служба например коригира данните си точно заради това.

Как работи псевдонауката (фалшивата наука)?
Трикът е стар: взимаш нещо, което звучи научно, и го използваш, за да хвърлиш съмнение върху реалните научни доказателства.

Изследователи обясняват, че псевдонауката се възползва от доверието към истинските учени и се опитва да изглежда „легит“. Понякога дори правителства разпространяват подобни материали, за да подкрепят собствените си политически тези.

Как да различим истинска наука от фалшива?
Ето 4 супер лесни правила:

Провери кой стои зад информацията
Кой финансира изследването? Кой има интерес?
Пример: докладът за „липса на глобално затопляне“ от 2025 г. е написан от хора, свързани с организации, които от години работят срещу климатичните науки.

Експерт ли е човекът?
Ако квантов физик говори за климат, това е интересно… но не и експертно.
Истинските специалисти имат много публикации в реномирани научни списания.

Минала ли е статията през peer review?
Това е научна проверка от други специалисти.
Има „фалшиви списания“, които публикуват всичко срещу заплащане. Трябва да се внимава.

Звучи прекалено сензационно?
Тогава вероятно не е вярно.
В науката рядко едно изследване „обръща всичко“. Това е мозайка – ако една част е грешна, се маха, но общата картина остава.

Извод:
Псевдонауката често е организирана и целенасочена. Тя изглежда научна, но е направена да заблуждава.
Затова винаги питай:
Кой го казва?
Експерт ли е?

Публикувано къде?
Звучи ли твърде „уау“, за да е истина?