Историята на знаменосеца на Ботевата чета и неговата кама

В деня на Ботев ще ви разкажем историята на знаменосеца на Ботевата чета - Никола Симов-Куруто. Той е от Търговище, където са направили възстановка на родната му къща. В местния музей пък се пази единствената автентична вещ, останала от него - личната му кама.

Животът на Никола Симов-Куруто е бурен и кратък. Като малък остава сирак. Бил буен и често влизал в полезрението на тогавашната власт. Когато поотраснал, се захванал с кърджийство - нещо като амбулантна търговия - разнасял стоки между отдалечени райони. Бързо се увлича от революционните идеи и участва в местния таен комитет. Дори попада в Русчушкия затвор.

"В самия затвор той явно попада на революционни дейци, които се намират по това време там, след известно време, за което няма запазени документи, той попада в Румъния. Там попада в хъшовските среди, именно тук той получава своя прякор "Куруто", което значи сух, слаб. В тези хъшовски среди Никола Симов-Куруто има известно влияние, до нас е достигнала малко информация, знаем също, че в тези хъшовски среди му е гласувано доверие и той попада в т.нар. "другарски съд". Именно в тази хъшовска среда, по-късно попадайки и в печатницата на Любен Каравелов, Никола Симов-Куруто явно се запознава с Христо Ботев, и именно тогава започва тяхното приятелство", разказа уредникът на музея в Търговище Николай Ставрев.

Писма свидетелстват, че му е гласувано доверие да оглави и ръководи Априлското въстание в района. А в Националната библиотека се пази снимка на революционера.

"Тази фотография е изключително ценна за нас, тъй като самите революционери да се снимат, преди да поемат към пътя на своята гибел, и да разберем Никола Симов-Куруто как е изглеждал, сравнявайки прякора му с това на неговата осанка, показва, че той наистина е бил сух и слаб", обясни уредникът.

Единствената автентична вещ на Куруто се съхранява в Историческия музей в Търговище. Дълго време била в стар местен род, после попаднала в Петър Стъпов - изтъкнат учител и писател, който я дарява на музея. Камата е дълга 39 см, има кания, бяла кокалена дръжка с ромбоидна украса, а острието е инкрустирано с орнаменти, наподобяващи цветя.

"Дамян Ботушаров, който е съвременник на Никола Симов-Куруто, разказва на своите наследници, че един ден, когато работи в своя обущарски дюкян, пристига Куруто задъхан и му казва: "Бай Дамяне, искам едни обувки, тъй като нямам средства да ги платя, в залог ще ти дам ето тази моя кама". Съответно казва, че го гонят заптиета и бърза. Дамян Ботушаров се съгласява естествено, подава му Никола Симов камата, той му дава обувките, в същия момент обаче навънка се чува трополене на конница, на заптиета. Дамян Ботушаров в паниката хвърля камата в боклука, сам както казва той: "след малко се обръщам и Куруто беше изчезнал", разказа още Николай Ставрев.

Друго любопитно е, че в Търговище е направена по скица пълна възстановка на родната му къща, която е превърната в музей. Местните хора се стичат тук с гордост, за да почетат паметта му.

"Всяка година на 2 юни ние го почитаме, идваме с децата, оставяме цветя. Гордеем се с него, гордеем се, че е от нашия град, бил е знаменосец на Ботевата чета. Родолюбци винаги ще бъдат необходими. За да я има България, за да ни има нас, трябва да има такива хора, смели и родолюбиви хора", коментира Десислава Цанкова от Търговище.

Оцелелите Ботеви четници разказват, че Никола Симов-Куруто е загинал в бой при Милин камък със знаме в ръка и със свещените слова на уста: "Свобода или смърт".