Начало
назад
Изборна търговия: Как действат дилърите на гласове?
83 сигнала за изборна търговия са постъпили в МВР от началото на предизборната кампания до днес. Вече 42-ве са образуваните досъдебни производства, а задържаните по подозрение за купуване на гласове са 20. Изследванията, а и разследванията, през последните 10 години сочат, че най-много са купувани гласове на парламентарните избори през 2014 г. и на местните в края на октомври минала година. А най-малко на президентските през 2021 г.
Рано тази сутрин полиция влиза в пазарджишкия квартал "Изток", където се провежда поредната акция срещу изборната търговия. Още в една от първите къщи униформените откриват тетрадка, в която има списъци с трите имена и адресите на много хора. Разследващите предполагат, че тефтерът е част от подготовката за купуване на гласове.
"Все още е в началото това разследване, но факта, че открихме на подобно място доста подробни списъци, съдържащи лични данни на хора и то немалко на брой ни навежда на мисълта, че по всяка вероятност се касае за този тип престъпна дейност", обясни говорителят на ОД на МВР Пазарджик Мирослав Стоянов.
Такива тетрадки най-често разследващите намират при местни лихвари и в квартални бакалии.
"В по-голямата част от случаите преди и сега това, което се представя като разбита схема за контролиран вот е да хванат да кажем бакали, които раздават на вересия някакви стоки, защото там има списъци. Списъците обикновено съдържат имена и срещу тях суми", добави ръководителят на на Лабораторията за изборни системи и технологии -СУ "Св Климент Охридски" доц. Стойчо Стойчев.
Оказва се, тази схема за търговия с вот е често използвана, защото е най-трудна за доказване.
"Въпросът е дали погасяването на вересията става заради гласуване по време на избори или пък хората си ги погасяват вересии рано или късно", каза още доц. Стойчо Стойчев.
Схемите за купуване на гласове през годините са едни и същи. Общностите, в които търговията върви, също. Купувачите - посредници между гласоподаватели и партии - са авторитети в специфични махали на градовете или пък лидери в малки населени места с преобладаващо по-бедно и необразовано население.
"Като в повечето случаи самата транзакция на пари е само един от елементите", обясни доц. Стойчев.
В повечето малки населени места дилърите в изборната търговия поставят в зависимост хората, както с осигуряването на работа, така и с достъп до дърва, кредити и услуги.
"Например в Буковлък имам няколко такива показателни интервюта, в които хората казват: "На нас ни дават пари, но ние не гласуваме заради парите, ние гласуваме защото подкрепяме нашите големци от квартала. Те са умни, не ни ориентират за кого е добре да се гласува, ние сме прости хора и не знаем", каза още ръководителят на на Лабораторията за изборни системи и технологии -СУ "Св Климент Охридски".
Дилърите на гласове действат по един и същи начин спрямо гласуващите, но са сменили тактиката спрямо партиите. До 2016 обикновено поемали ангажимент към една политическа формация, а сега търгуват с всички.
"Те продават едни и същи гласове на трима - четирима клиенти и после им ги разпределят, както решат за добре. т.е. ако един човек може да обещае 1000 гласа, той ги продава на всичките партии тези 1000 гласа и след това ги разпределя по 100 по 200", обясни още доц. Стойчев.
Така през годините ефективността на купения вот реално спада. През 2014 от платени сто гласа се получавали реални над 95, а през юли 2021 те спадат до получените реални под 80.
"Сега като платиш 100 гласа се надяваш да получиш 30-40 в най-добрия случай", каза още доц. Стойчев.
Оказва се, гласуващите също сменят тактиката на продажбата на гласове и вече гледат на изборите като на средство за припечелване, понякога дори удрят джакпота, показват изследванията.
"Предлагат ли ти тук бабо да гласуваш? - Да, да, от много места. - И я питат, ти какво направи? - На всичките взех парите. После питат как накрая гласува? - Ми, за всички гласувах. Тя така добросъвестно за всички си отбелязала номерата, за които поела ангажимент да гласува", обясни ръководителят на Лабораторията за изборни системи и технологии в катедрата по Политоголия към СУ "Св Климент Охридски".
Последните изследвания показват и друга тенденция. Не са малко избирателите, които взимат пари за гласуване, но най-често пускат невалидна бюлетина или пък гласуват, но за друга листа.
"Снимам с телефона, че така съм гласувал, след което правя бюлетината невалидна, било като надраскам и други номера или напиша нещо върху нея", каза доц. Стойчо Стойнев.
28% контролиран вот се е наблюдавал по време на парламентарните избори през 2014, 25% на местните през 2019 и рекордните 30% на местните в края на октомври 2023-а.
"Няма партия, която да не се е ангажирала с купуване на гласове. От големите партии говоря, които влизат в парламента", каза още ръководителят на Лабораторията за изборни системи и технологии в катедрата по Политоголия към СУ "Св Климент Охридски".
През последните години заради ниската безработица пада дялът на т.н. "корпоративен вот", в който работодатели принуждават работниците си да гласуват за конкретна формация.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News
