Много могат да ви говорят за футбола, но най-важното си остават едно: головете. Просто без тях нищо няма да е същото. И винаги нападателите са били тези, върху които се съсредоточава (почти) цялото внимание на аудиторията. Та кой според вас може да получи званието „Най-добър“ за 21 век? Вероятно никога няма да можем да получим еднозначен отговор, но поне можем да опитаме да разгледаме постиженията и данните на някои от най-значимите нападатели на нашето съвремие.
Да започнем от Луис Назарио да Лима, познат на всички като Роналдо. Феномена. Още когато на 18 години той се усмихваше хлапашки и чаровно, а диастемата му стана позната на всички по света, вече беше ясно, че той притежава качества, с каквито рядко някой може да се похвали. Дрибъл след дрибъл, финт след финт, спринт след спринт. И гол след гол. Трансферите му в Барселона и Интер окончателно го превърнаха в най-ярката футболна личност през 2000 година. Най-младият носител на Златната топка тогава, с повече от 200 гола на клубно и национално равнище, преди коляното му да експлоадира през април 2000 и неволите му с контузии да започнат.
Но постиженията на Роналдо чисто в статистически план далеч не са най-грандиозните. Към днешна дата той е на 11-о място сред нападателите по отношение на голове средно на мач в големите пет първенства на Европа. Головете винаги са чудесна отправна точка. Лионел Меси е носител на шест Златни обувки за най-добър реализатор в Европа – повече от всеки друг. Но дори той не е лидер в тази класация, където към момента лидер е Ерлинг Холанд. Разбира се, норвежецът може да влоши показателите си, тъй като все още е част от европейски отбор за разлика от аржентинеца и бразилеца, които споменах по-горе. Головете обаче не би трябвало и да са всичко, което се цени у един нападател. Защото много хора ще ви кажат, че Роналдо им е доставял много по-голяма наслада с играта си, отколкото го прави Холанд. Оливие Жиру получи висока оценка за отборната игра и приноса си по време на Световното първенство в Русия през 2018, когато помогна на Франция да стане световен шампион, въпреки че не отбеляза нито един гол на турнира, а започваше винаги на върха на атаката за „петлите“. Може ли изобщо Меси да бъде считан за централен нападател, след като двамата с Кристиано Роналдо направиха същинска революция при рекордите във футбола, а геният от Росарио особено в златните си години никога не е предпочитал да окупира територията, където по принцип се позиционира един типичен голаджия? Можем ли да сравняваме Роберт Левандовски с Луис Суарес, макар че и двамата са нападатели? Уругваецът направи зашеметяваща кариера с АЯКС и Ливърпул, преди да вкара 195 гола за Барселона като част от паметното трио МСН.
Холанд далеч не разполага с подобна техника, но бързината и атлетизмът му просто го открояват. До момента той има 56 попадения в 56 мача в Шампионската, което е немислимо за когото и да било в миналото. Единствено Герд Мюлер се доближава поне малко до подобни цифри с 34 гола в 35 мача за Байерн Мюнхен.
Зависи какъв футбол предпочитате. И кого подкрепяте. Андрий Шевченко стигна до Златната топка, Кристиян Виери имаше период в кариерата си, в който вкарваше и не показваше никаква реакция, дори една усмивка, Ернан Креспо и Габриел Батистута бележеха с лекота и южноамериканска емоционалност по италианските терени, Лука Тони и Марио Гомес бяха същински хищници в наказателното поле, но имаха и доста слаби сезони, Диего Форлан спечели два пъти наградата „Пичичи“ и единственият, който го е правил без да играе за Реал Мадрид или Барселона през новия век, Чиро Имобиле стана четирикратен голмайстор в Серия А. И още, и още.
Но нека да направим една бърза, импровизирана класация за топ 10 на нападателите на 21 век. Мирослав Клозе – германската машина, която и до днес е рекордьорът по попадения на Световни първенства с 16 точни изстрела. Роберт Левандовски заради своето завидно дълголетие на терена – полякът успяваше да вкара поне по 30 гола за клубовете си в 11 от последните 14 сезона, като добавя в славната си кариера и впечатляващите 141 асистенции. Хари Кейн успешно замени Левандовски в Байерн Мюнхен и макар аргументът, че не можеш да бъдеш смятан за велик, ако не си спечелил никакъв трофей в кариерата си, англичанинът се освободи от това бреме след шампионския триумф с баварците. А и вече има зад гърба си 500 гола, като подобри рекорда за най-бързо достигане до 100 гола за клуб от топ 5 на Европа, като вкара 100 пъти за Байерн в първите си 104 мача за отбора. Златан Ибрахимович пък има аура, която често му осигуряваше внимание, дори и когато е извън игрището. „Дойдох като крал, тръгвам си като легенда!“ – казва шведът след последния си сезон в Пари Сен Жермен, когато вкарва 38 гола в 31 мача. Във визитката му могат да бъдат открити трофеи от шампионатите на петте големи първенства, както и Лига Европа с екипа на Ман Юнайтед. Далеч по-изтънчен на терена, но също с изключителни качества беше и Тиери Анри, който през втората част от дебютния си сезон в Арсенал зарадва северен Лондон с 18 гола във Висшата лига. В началото на века той стана както световен, така и европейски шампион с Франция. Дидие Дрогба имаше по-слаб старт на кариерата, но по-късно беше зашеметяващ с екипа на Челси. Карим Бензема отбеляза над 30 гола в 4 от 5-те сезона, след като Кристиано Роналдо напусна Реал Мадрид, като приключи кариерата си с 5 Шампионски лиги и Златна топка за 2022 година. За Холанд вече стана дума. Както и за бразилския Роналдо, който „завладя“ лятото на 2002 година. Прическата, харизмата, завръщането след контузията, 8 гола в 6 мача на Мондиала, 2 от които във вратата на Оливер Кан на финала.
Съвсем целенасочено не включваме в подобна ранглиста играчи като Лионел Меси, Кристиано Роналдо, та дори и Уейн Руни и Килиан Мбапе, защото просто няма да е честно, ако ги ограничим просто до позицията „централен нападател“.
Снимки: БТА
Чуй новините
Подкаст
