Как ще се обучават в България децата на украинските бежанци

В Пловдив до този момент само един украински бежанец е поискал трите му деца да продължат образованието си в местно училище. Процедурата обаче може да отнеме месеци, защото затова е необходимо или двойно гражданство или установен статут на бежанец. Надеждите на всички са за спешни нормативни промени за ускоряване на процеса.

За да учат в българско училище децата от Украйна, родителите им трябва да подадат документи в регионалналните управления по образование. Ако нямат двойно гражданство обаче, преди това те трябва да имат статут на бежанец.

"Процедурата е свързана с наличие и представяне на документи има една част, която е свързана с различни процедури - заснемане на пръстови отпечатъци, заснемане на лицето и ред други неща за придобиване на статут", заяви Атанска Бъклева, ръководител на център за социална рехабилитация и итеграция.

Процедурата обаче може да продължи месеци.

"Ако няма такъв статут на бежанец, нито може да ги запишем в образователната система, нито да почнат работа, нито да получат някакви нормални грижи, освен тези по настаняване например", коментира Стефан Стоянов, заместник-кмет на община Пловдив.

Точно липсата на този статут се оказа пречка за първия родител, пожелал и трите му деца да бъдат записани на училище в Пловдив.

"Децата са 5, 8 и 10 клас, но тогава, когато родителят заяви желание за получаване на статут на лице, търсещо закрила, тогава вече ще могат да бъдат записани в нашата образователна система", заяви Антоанета Пакова, началник на РУО-Пловдив.

"Трябва да се направят много сериозни промени от страна на държавата, може би и на парламента, за да може този процес да става в рамките на седмица-десет дена. В някакви разумни срокове", допълни Стефан Стоянов, заместник-кмет на община Пловдив.

Междувременно училищата в Пловдив имат готовност веднага да започнат да обучение. В кой клас да ще бъдат записани зависи от специална комисия, която ще решава индивидуално за всяко по отделно след разговор. Още от първия ден обаче ще започнат да учат български като чужд език.

"За предучилищната възраст това са 60 часа, за начален етап са 90 часа, за учениците от 5 до 7 клас са 120 и вече за гимназиален етап са 180 часа. Далеч съм от мислъта, че тези часове ще покрият възможността за това детето да общува на книжовен български език, затова има и друг инструмент през наредбата за приобщаващо образование, с който училището може да организира допълнителни консултации по учебния предмет български език и литература, а и не само по него, коментира Катерина Василева, директор на ОУ „Екзарх Антим I".

От общината са категорични, че има достатъчно свободни места и в училищата, и в детските градини.