Как Украйна успя за втори път да атакува гордостта на Путин

Кримският мост, епизод втори

В ранните часове на понеделник, 17 юли, мощни взривове отново разтърсиха гордостта на Путин, многокилометровия Кримски мост, свързващ град Керч с Таманския полуостров на изток, който се явява своеобразно предверие към Кавказ. За разлика от миналата есен, когато всички обсъждаха най-вече как е била осъществена дръзката акция и почти никой от т.нар. експерти не се замисляше как реално това ще се отрази на руските войски, особено на южния фланг на фронта, този път „умните глави“ като че ли си бяха научили урока. Някои от тях даже изчислиха, че през следващите пет седмици агресорите ще видят бая зор да си докарват навреме и достатъчно храна, амуниции, гориво и да евакуират ранени и повредена техника и за това посъветваха командването в Киев да вдигне темпото на контраофанзивата. И наистина, в момента мостът е в окаяно състояние. Едната от двете му шосейни секции е рухнала във водата, а от другата функционира само една лента, която сега обслужва движението и в двете посоки и то само на леки коли, но не и камиони. Само железопътният мост работи на пълни обороти и това няма как да не се отрази на логистиката руската армия на север от Азовско Море. Оптимистичните прогнози гласят, че мостът ще бъде възстановен напълно към септември, но както знаем по време на война всички срокове са променлива величина.

И докато формулирането на гореизброеното не изисква някакви специални познания и се базира най-вече на логиката, то начинът по който този път бе ударен Кримският мост налага допълнително разяснение. Без да е оповестено официално, по всичко личи, че сега са използвани НОВ модел украински морски дронове. Акцентът тук трябва да е върху „нов“, защото ЗСУ (украинските въоръжени сили) използваха безпилотни плаващи апарати и миналата година, но никога с такъв успех. От снимките на открит след атаката полуразрушен дрон става ясно, че сегашният вариант е много по-бърз, по-обемен, т.е. може да пренася повече експлозив и с много по-голям обхват. Или . може да бъде стартиран дори от района на Одеса, както най-вероятно е и станало. Засега единственото, което не е известно дали е дронът може да се управлява дистанционно (т.е. курсът му да се коригира по време на движение или просто координатите на крайната цел се задават предварително преди да бъде пуснат на вода, а след това ако стигне – стигне. Това е важно, защото ако бъде направляван по първия начин, то това автоматично означава, че руските средства за радиоелектронна борба също могат да му влияят, като например го отклонят или даже спрат. Но ако координатите му се задават предварително и след това няма никаква комуникация с него, какъвто вероятно е използван и сега, то руснаците могат само да се надяват, че ще ги подмине или че ще могат да го улучат преди да е станало късно.

Заслужава да се отбележи и мястото, от което дроновете най-вероятно са поели към целта. Това е небезизвестният остров Змейний, недалеч от румънския бряг и делтата на Дунав. Именно този остров бе една от първите цели атакувани от нашествениците в началото на пълномащабната им агресия миналата година. А когато на малкия гарнизон граничари, които го защитават им бе предложено да се предадат, те отговориха със станалата впоследствие крилата фраза „Руский военный корабль иди на...“. След няколко месеца руснаците се видяха принудени да го напуснат, защото просто не издържаха на унищожителните обстрели на ЗСУ. От тогава насетне мина повече от година, която явно се оказало предостатъчно за Киев да превърне малкото парче земя в основна база за секретните си ударни операции на Черно Море.

Голямата загадка в конкретния случай, обаче, е как дроновете са успели да преминат около 600 км на висока скорост заобикаляйки Крим от юг преди да атакуват моста. По всичко личи, че или са останали незабелязани от мощните руски радари, опасали полуострова или са били усетени, но просто са били прекалено трудни за прихващане или унищожаване. Така или иначе, случилото може да се разглежда като изключителен успех както на ЗСУ, които са планирали и изпълнили дръзката акция, така и на украинския ВПК (военно-промишлен комплекс), който е разработил, тествал и произвел петметровите механични зверове. За това никак не е случаен фактът, че официалният говорител на украинските служби за сигурност доста сериозно намекна, че това едва ли ще последната атака срещу любимия мост на Путин и за в бъдеще би трябвало да очакваме нова такава. Зеленски пък в петък нарече моста „враждебен обект, построен извън закона и международното право“ и „цел, която трябва да бъде неутрализирана“. Тази негова прямота направо си прозвуча като окончателна присъда.

Реакцията на Путин

Можем само да гадаем каква е била първата реакция на кремълския самодържец след като са му сервирали новината. Дали е крещял и заплашвал, или годините прекарани в тайните служби са му помогнали да посрещне съкрушителната вест с каменно лице? Вероятно след време някои от обкръжението му ще напише интересни мемоари и тогава със сигурност ще разберем. А засега на нас ни остава само да тълкуваме официалните комюникета, какво е казал говорителят му Песков (онзи с мустаците от снимките, когото често изрисуват с клоунско лице) както и да научаваме от новините кои са били поредните цели на кремълските ракети.

На официално ниво реакцията донякъде бе очаквана – бе изминал около ден от атаката срещу моста и от Кремъл заявиха, че няма да продължат сроковете на т.нар. зърнена сделка, която така или иначе изтичаше на 18 юли, т.е. същия ден. В случай че не знаете, зърнената сделка бе договорена миналото лято с активното посредничество на турския президент Ердоган, както и на ООН и с нея се целеше да се намали перманентно неприятната ситуация с изхранването на по-бедните държави по света. Тя бе периодично подновявана на всеки два-три месеца, като реално се свеждаше само до едно – да не се пречи на украинския експорт на селскостопанска продукция. Благодарение на нея Украйна за около година успя да изнесе по море около 33 милиона тона зърно и други храни в 45 страни, като кораби плаващи под разни флагове извършиха над хиляди рейса от Одеса към различни пристанища. Само в една от най-бедните страни в света – Етиопия – за този период са доставени около 300 хиляди тона от тях, които по най-груби изчисления са спасили живота на до един милион души.

Излизането от зърнената сделка от страна на Москва не бе само на думи. Подобно на всеки класически терорист-изнудвач Путин заяви гласно своите изисквания за да се върне в нея, освен това пристъпи и към „дела“, т.е. започна да обстрелва пристанището в района на Одеса. За капак на всичко, във вторник руското министерство на отбраната заяви, че ще разглежда всеки кораб отправящ се към украинско пристанище като потенциална военна цел.

Всичко гореизброено звучи страшничко, а ние добре знаем че едно от малкото неща, в което Путин наистина го бива са заплахите. Нека, обаче, да се опрем на логиката и да се опитаме да разгледаме действията на Москва от повече от един ъгъл и да видим какво реално представляват тези „мерки“ и до какво ще доведе всичко това.

Условията на Путин в общи линии се появиха още през юни-юли, т.е. далеч преди атаката на ЗСУ срещу моста, така че има всички основания да се смята, че тя е само повода. Ако пък не се беше случила, то в Москва със сигурност щяха да измислят нещо друго. Когато ги прочете човек всъщност му става ясно, че те са един отчаян опит да се вдигнат част от санкциите, които, очевидно, вече се превръщат в непосилно бреме за руската икономика:

1/ Премахване на санкции срещу експорта на руско зърно и минерални торове

2/ Връщане на в международната система за бързи разплащания SWIFT на руските банки обслужващи зърнения износ

3/ Възобновяване на доставката на резервни части за вносната селскостопанска техника работеща в Русия

4/ Разрешаване на проблемите свързани със застраховането на руския зърнен експорт, както и с неговата логистика като цяло

5/ Гарантиране на безпрепятствени условия за увеличаване на износа на руски минерални торове, включително възобновяване на работата на тръбопровода за амоняк Толиати – Одеса, който бе взривен на 5 юни т.г.

6/ Деблокиране на всички руски активи по света свързани със селскостопанското производство

Вероятно сте чували максимата, че при никакви обстоятелства не трябва да се преговаря с терористи, включително защото това ги окуражава и стимулира. Така ще бъде и този път. Русия, официално заклеймена като държава-спонсор на тероризма, няма да получи нищо. Защото всеки друг вариант означава, че Путин ще се убеди че неговата стратегия започва да работи, ще прибягва до нови актове на безумно насилие и ще предявява нови и нови изисквания.

И докато думите, заплахите и декларациите са преди всичко оръжие на психологическата война, то не така стои въпросът с ракетните удари. Те са реални, директни и носят действителна смърт и разрушения. Руските атаки срещу Одеса и пристанището в продължение на три поредни нощи тази седмица с право може да се считат за нов етап в тази война. Първо, защото са нанесени в най-неподходящия за украинските фермери момент (жътвата) и второ, защото се използват специфични оръжия, които изключително затрудняват противовъздушната отбрана на ЗСУ. А ако все още не сте забелязали, съм длъжен да отбележа, че случващото се в много отношения напомня за зловещата руска офанзива срещу украинската енергийна инфраструктура продължила през цялата минала есен и зима. Методите са същите, изпълнителите са същите, целите са горе-долу същите, а пострадали отново са най-уязвимите и невинните.

От трите атаки срещу Одеса дотук, най-страшна и опустошителна бе първата проведена в нощта на 18/19 юли. Изстреляни бяха от кораби, самолети, както и от кримския бряг общо 33 ракети (16 Калибър, 8 Х-22, 6 Оникс и 1 Х-59) и 32 ирански дрона камикадзе. От тях са свалени 13 Калибъра, единствената Х-59, както и 23 от дроновете. Бе улучена пристанищната инфраструктура и бяха поразени зърнени силози и 60 000 тона зърно предназначени за износ за Китай изгоряха.

На следващата нощ Одеса отново бе атакувана, като този път ракетният „дъжд“ бе почти наполовина по-малък: 19 ракети (3 Калибър, 5 Искандер, 4 Х-22 и 7 Оникс) и 19 дрона. ЗСУ успя да свали 2 Калибъра, 3 Искандера и 13 дрона. Отново имаше попадения в пристанищната инфраструктура, като този път бяха унищожени 120 тона ечемик и грах. И понеже ракетите и дроновете бяха изстрелвани на вълни, докато пожарникарските екипи са гасели последствията от първата, то те са попаднали под ударите на втората. Били са унищожени две пожарникарски коли, но, слава богу, никой от смелите огнеборци не е пострадал.

Както можеше да се очаква, докато оповестяваха резултатите от „ударите на възмездието за Кримския мост“, руските пропагандни канали въобще не споменаха думата „зърно“, а разказваха басни как били поразени военни обекти на „киевския режим“. Излишно е да обяснявам с каква цел се прави това.

По-интересен като че ли е въпросът защо тази седмица ефективността на украинската ПВО бе по-ниска от обичайната, т.е. тази, с която сме свикнали напоследък. Едно от логичните обяснения е, че най-силна е защитата на Киев, който е столица на републиката и съответно неин най-важен обект. Напълно логично е там да са съсредоточени най-модерните ПВО системи и най-добрите екипажи и не е чудно, че там успеваемостта от доста време е 100%. ЗСУ, за съжаление, все още не разполага с достатъчно съвременни установки, за да покрие абсолютно всяка точка на страната.

Към причините за по-ниската успеваемост (в никакъв случай не бих я нарекъл провал) би трябвало вероятно да се добави и факторът „изненада“. Склонен съм да допусна, че украинците до последно са се надявали на удължаване на зърнената сделка и просто не са вярвали, че Путин толкова рязко ще смени статуса си от страна в договор в директен зловредител.

Има, обаче, и известни „технически“ подробности. В атаките руснаците използваха модели ракети рядко използвани другаде, като Х-22 и Оникс, които са изключително бързи и съответно много трудни за прихващане. Бих обърнал вашето внимание особено на Оникса, който е разработен като противокорабна ракета, лети ниско над водата (10-15 м), при това с променлива траектория. Засега се дискутират различни варианти за нейното неутрализиране, като най-често споменаваният е чрез средства за радиоелектронна борба (т.е. да се блокира вътрешното й управление), както и чрез доказалата се по безспорен начин в района на Киев американска система „Пейтриът“. Вече стана известно, че официално обявеният през тази седмица от Вашингтон пореден пакет военна помощ за Украйна включва и системи за ПВО. Твърде вероятно е съвсем скоро някои от тях да бъдат разположени край Одеса. Дали там ще пристигне и знаменитият „Пейтриът“ тепърва ще разберем.

Последствията

В петък на заседание на Съвета за Сигурност на ООН британската представителка Барбара Уудуърд заяви, че унищоженото по-рано през тази седмица в Одеса зърно би било достатъчно да изхрани около 270 хиляди души в продължение на година. Тя също изрази притеснение, че 24 милиона тона украинска продукция може да не достигнат до световните пазари тази година. По правило, такъв род изказвания рядко предизвикват някаква реакция у коравосърдечни диктатори и така най-вероятно ще бъде и този път. Възлагат се известни надежди и на турския президент Ердоган, най-вече заради по-топлите му връзки с Путин, но съдейки по вялите му и невъодушевени изказвания по-рано през седмицата, както и отказът на Турция да се ангажира с охраната на морския коридор през който минават чуждите кораби до Одеса, аз сериозно се съмнявам, че ще бъде постигнато нещо по въпроса.

Липсата на сигурност за доставките от страна на един от най-големите световни производители (Украйна в момента владее около 7% от глобалния зърнен пазар) се усети моментално на световните финансови пазари. На Чикагската зърнена борса, например, от понеделник насам цените на пшеницата скочиха с 13 - 14%. Един такъв ръст, трудно ще предизвика катаклизми в богатите западна държави, където, както знаем, още от времената на Мария Антоанета се отнасят с известно високомерие към проблемите с изхранването. Но могат да се окажат направо катастрофални за някой от страните в Третия свят, където ежедневието се побира в една-единствена думичка: оцеляване.

Както винаги, в моменти на криза всичко зависи най-вече от реакцията на пострадалия, в случая Украйна. Вече споменах за новите ПВО системи, които се очакват край черноморския бряг, но много неща ще зависят и от уменията на ремонтно-възстановителните екипи. Мненията в това отношение са разнопосочни – някои твърдят, че пълното възстановяване на зърнения терминал ше отнеме година, а други смятат че ремонтирането на пристанищни съоръжения не е толкова трудоемко колкото това на улучените електроцентрали през последната зима и затова то не би трябвало да трае дълго.

Освен по усилването на противовъздушната отбрана, в Киев заявиха че работят и по създаването на алтернативни канали за транспортиране. Един такъв се очертава да бъде Литва, откъдето декларираха, че са готови да изнасят до 10 милиона тона през основното си пристанище Клайпеда. Но явно това няма да е достатъчно и ще се търсят и други алтернативи на Одеса, които да работят паралелно литовската връзка.

Подкрепа за Киев заявиха и някой от основните купувачи на украинска продукция като Етиопия и Египет, където годишно отиват до 1,5 милиона тона. Явно чрез серията си от разговори с африкански лидери, Зеленски ще се стреми да изгради своеобразен общ „фронт на нетърпимостта“ и така да се окаже някакъв допълнителен дипломатически натиск срещу Москва.

Пирати в Черно Море?

На 19 юли, вторник, в Москва отправиха най-страховитата заплаха във връзка с атаката срещу Кримския мост. От там заявиха, че считано от сряда, 20 юли, всеки кораб отправящ се към украински пристанища ше се счита за легитимна военна цел. От Киев реагираха реципрочно и още на следващия ден заявиха същото за всички кораби дръзнали да се появят в териториалните води на окупираните към момента от Путин украински земи, т.е. Крим и Приазовието.

Международното право не изключва такава трактовка и такава практика, но с уговорката, че корабите биват спирани и претърсвани. Ясно, че украинците нямат техническата възможност да го правят просто защото не разполагат в момента с флот. Въпросът е по-скоро - ще дръзнат ли руснаците да се приближат до някой съд, защото най-вероятно ще влязат в обсега на украинската противокорабна отбрана, а всички помним каква бе съдбата на крайцера „Москва“.

Аз също така сериозно се съмнявам, че която и да е от двете страни ще се осмели да атакува търговски кораб без предупреждение, защото моментално ще бъде приравнена със сомалийските пирати. Защо тогава е всичкия този шум и дрънкане на (морско) оръжие? Заради застраховките. Големите застрахователни компании просто вече отказват да застраховат кораби плаващи в близост до зоната на бойните действия, а до миналата седмица бяха склонни да покриват загуби до 50 милиона долара. Това е сериозен удар срещу Украйна, но и още по-сериозен срещу Русия, чийто износ по море многократно надхвърля този на Киев. С други думи, ставаме свидетели на откриването на нов театър на военни действия, този път в Черно море, където засега, по всичко личи, че операциите ще се осъществяват със средствата на пропагандата, словесните заплахи, международното морско право и дебелите банкови сметки.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube