ИЗВЕСТИЯ

Моите новини

ЗАПАЗЕНИ

"Климатът – горещата истина": Как да опазим брега на Черно море?

bnt avatar logo от БНТ , Репортер: Давид Сукнаров
A+ A-
Чете се за: 04:37 мин.
У нас
Субтитрите са автоматично генерирани и може да съдържат неточности.
Слушай новината

Черно море поглъща все повече сушата. Плажни ивици са се свили с десетки метри, а морската ерозия руши скалните брегове. Заради климатичните промени Черно море покачва нивото си, а морските бури става все по-опустошителни. Има ли как да опазим брега - репортаж от поредицата ни "Климатът – горещата истина".

Морето настъпва с всяка буря. Когато туристите отстъпят плажа на зимните ветрове, водата започва да променя брега. Ивицата в Крайморие е пример за това.

Николай Димитров, зам.-председател на Асоциацията на концесионерите на морски плажове: "България годишно губи между 25 и 48 декара брегова площ, десетки хиляди кубици пясък, които морето изяжда. Огромните зимни щормове причиняват - изронване на пясъка, оголване на пясъчния бряг до глина и до камък."

От 3 години предупредителни табели и ограждения спират достъпа до една от най-живописните алеи за разходка с велосипед в Бургас.

Мирослав Жеков, началник отдел "Строителство" към Община Бургас: "Това е единствената връзка между град Бургас и квартал Сарафово по пешеходен път, който вследствие на морската абразия беше изцяло прекъснат."

Питаме учените от Института по океанология защо процесите стават все по-агресивни.

доц. Богдан Проданов, секция "Динамика на бреговата зона" към Институт по океанология към БАН: "Черноморското ниво бавно нараства. Мисля, че за последните години средната скорост е с 2 - 3 мм на година нарастване. Има изменения на енергичността на вълненията. Те имат по-голяма сила, стигат по-навътре по самите плажове."

На това място преди година е имало плажна ивица широка около 15 метра, днес плаж почти няма, а при силен вятър, водата залива буквално крайбрежната алея.

"- БНТ: Много ли са тези ивици, които изчезват?

доц. Преслав Пеев, зам.-директор на Института по океанология към БАН: На практика, доста са, но за сметка на това пък, в резултат на тази морска ерозия, се образува материал и на други места се образува наслагване, образоване на нови плажове. За пример, град Варна, който до преди 130 години не е имал плаж никога."

За да спрат настъплението на морето, стопаните на плажове изграждат т. нар. пясъчни диги през зимата, които всяка година пораждат спорове.

Николай Димитров, зам.-председател на Асоциацията на концесионерите на морски плажове: "Делото, което на последна инстанция спечелихме, там бяха разпитани множество експерти, множество вещи лица, и най-интересното, което те заключават е, че тази дейност не нарушава целостта на бреговете, а дори, напротив, спомага за опазването на морските плажове."

доц. Богдан Проданов, секция "Динамика на бреговата зона" към Институт по океанология към БАН: "Човекът е навлязъл много силно в природата. 50% от българското крайбрежие е укрепено, видоизменено, има пристанища по него. Постоянно се изгражда такива алеи, които играят съответно брегозащитна роля."

Мирослав Жеков, началник отдел "Строителство" към Община Бургас: "Възстановява се бреговия откос. Ще бъде изградена велосипедна и пешеходна алея с ширина 5 м, като откъм морето също така се изгражда укрепителна конструкция."

До укрепването на свлачището са минали 5 години, заради липса на финансиране от държавата и административни пречки. Но морето няма намерение да спира. То просто следва своите закони. От нас зависи дали ще разбираме тези процеси навреме или ще ги догонваме.

Последвайте ни

ТОП 24

Най-четени

Водещи новини

Product image
Новини Чуй новините Спорт На живо Аудио: На живо
Абонирай ме за най-важните новини?