Колелата на живота

Колко пъти сте чували от хора около себе си „Ти не можеш да направиш това“? Хора, които вместо да подкрепят усилията ти, изгарят крилете на мечтата ти, още преди да си полетял на нея. А колко пъти сте искали да им докажете, че грешат?

Ще ви разкажа една история. Нейното начало е в края на миналия век – в средата на 90-те години във Великобритания, където всички, които се интересуват от мотоспорт, узнават за едно смугло момче, което бързо насочва вниманието към себе си. През 1995 г. той е само на 10, когато печели шампионата на Обединеното кралство по картинг за кадети. В края на годината е поканен на автомобилните награди на страната. Впечатлен е от блясъка и от звездите, които може да види само на една ръка разстояние. След края на церемонията се нарежда на опашка за автограф от шефа на отбора във Формула 1 Макларън Рон Денис и когато идва неговия ред му казва: „Здравейте! Аз съм Люис Хамилтън. Спечелих британския шампионат и искам някой ден да се състезавам във вашия отбор.“ Изненадан от това представяне, Денис написва на малкия шампион следните думи: „Звънни ми след 9 години, ще уредим нещо.“

Това стимулира Люис и през следващите 9 години той се утвърждава като един от най-надеждните млади пилоти в света – през 1996 г. печели Карлмастърс Гран при на Великобритания при картовете, на следващата година е №1 във Формула Ямаха, на 14 е втори в европейския картинг-шампионат за юноши, на 15 печели и европейския шампионат, и световната купа по картинг Формула А, на 17 дебютира в автомобилния шампионат Формула Рено Великобритания и година по-късно го печели, като с това ознаменува пълнолетието си. На 20 през 2005 г. печели Формула 3, на следващата година побеждава и в GT2 сериите.

Влиза с летящ старт в отбора на Макларън във Формула 1 през 2007 г., като се качва на подиума още на първото си състезание в Австралия. В следващите 4 кръга се нарежда втори. В шестия си старт – Гран при на Канада, триумфира с победата. Чупи рекорд след рекорд – най-много подиуми в дебютен сезон, най-много победи в първата си година във Формула 1, най-млад състезател, начело в класирането. На края на сезона отстъпва първата позиция само с точка след Кими Райконен. През следващата година вече е №1, връх, който ще изкачи още 6 пъти.

По това време много често на стартовете от Формула 1 присъства и едно момче в инвалидна количка. Гледа с възхищение пилотите, усмихва се при всяко преминаване на болидите около него и очите му се пълнят със сълзи, когато неговият идол Хамилтън е на почетната стълбичка. Той е не само най-големият му фен, за него Люис е не и модел на подражание, пример за успял спортист, и най-близкият му човек.

Това момче е Никълъс Хамилтън. По-малкият брат на шампиона от Формула 1, роден от втория брак на баща му Антъни (чийто корени са от карибския остров Гренада) с негова колежка Линда.

Ник е трябвало да се появи на бял свят в края на май 1992 г., но се ражда два месеца преждевременно. За жалост, това бързане на Никълъс да поеме първата си глътка въздух има своята жестока цена. Лекарите прогнозират, че той няма да може да говори и да ходи и ще прекара живота си, прикован в инвалидна количка, с големи физически и ментални дефицити. Медиците обаче не могат да прогнозират друг факт – борбеният дух на току-що появилото се момче.

Семейство Хамилтън е готово да се изправи срещу всички предизвикателства, които го очакват. И докато по-големият със 7 години брат Люис прохожда в автомобилния спорт, прохождането на Ник е трудна задача.

Въпреки това Линда и Антъни не се отказват като стимулират сина си по всякакъв начин, малчуганът преминава през куп рехабилитации и поредица от операции. И все пак - усилията не дават съществени резултати и докато навършва 12 години Ник успява да направи едва по няколко крачки. За да бъде възможно обучението му сред другите деца, семейство Хамилтън взима решение малкият им син да ходи на училище с количка. И както Ник по-късно казва: „Количката помогна на общото ми състояние и способността ми да се придвижвам, но въпреки това всеки ден бях тормозен. Децата бяха жестоки – дърпаха ми количката и ми се смееха. Бях и единственият цветнокож в моето училище и изглеждах сякаш нарочен за подигравки.“

Тийнейджърските години с неизбежните си страсти и емоции оказват своето влияние. Той си задава въпроси, на които няма кой да му даде отговор – какъв е смисълът да е тук, на планетата, с какво е заслужил да е различен от другите, защо хората около него са здрави, а той не е, какво ще прави оттук нататък.

Люис вече жъне първите си успехи и това е единственото, което прави животът му по-цветен – братската обич сякаш го окрилява, а и талантливият пилот също го подкрепя. Тогава Ник намира своя начин да усети тръпката на моторните спортове и да съпреживее това, което Люис изживява. Той прекарва часове в света на електронните игри с автомобили, като научава в детайли всичко за колите, как трябва да ускорява, завива и спира. Но неговата мечта е една – да може наистина да кара състезателен автомобил.

На 17 Ник Хамилтън е момче, което почти постоянно е по състезанията на брат си, заедно с цялото си семейство. Радостта за него е да подържи купите, които Люис печели, седнал на своя инвалиден стол. Казва, че дори когато външният израз на лицето му било усмивка, душата му страдала. И така ден след ден. Докато идва едно съдбовно за Ник пътуване. Двамата с майка му били на аерогарата в Лондон и служителка на летището дошла до тях. Както самият Ник казва: „Тя през цялото време си говореше с майка ми - дали ще мога да се оправя сам, имам ли нужда от помощ, но дори не хвърли поглед към мен. Сякаш аз не съществувах. А аз просто исках да бъда забелязан.“ Тогава по-малкият брат Хамилтън решава да започне своят път към върха – да се научи да ходи. Имал крака, които да използва, но те никак не му се подчинявали. Петте години постоянно пребиваване на инвалидния стол довели до тотална атрофия на мускулите на краката и изтриване на спомените в мускулната памет как трябва да се движат. В началото за Ник дори една крачка била усилие. Както той разказва: „След всяко ходене до тоалетната се връщах и се тръсвах на стола изтощен до смърт.“ Всяко стъпване напред било резултат от седмици постоянство.

Постепенно с ежедневна упорита работа той започва да живее своя самостоятелен живот. Преодолява тежката диагноза церебрална парализа, която дотогава е съпътствала ежедневието му. Заболяване, което белязва живота на 0,2% от населението на Земята. Опровергава лекарите, които твърдят, че никога няма да може да проходи. С ежедневни физически тренировки и ментална терапия, той достига до състояние да върви дълго време, без да има нужда от асистиране. Ник Хамилтън изминава непосилния път към своята първа голяма победа.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Nic (@nicolashamilton)

Колко странно нещо е човешката природа? Тя рядко оставя ежедневието ни, незапълнено от стремежи и амбиции и точно това показва силата на човешкия дух – да преодолееш себе си и да се предизвикаш отново и отново. След като Ник се научава да ходи, пред него идва другата голяма мечта – не само да се научи да кара кола, а и да се състезава. Пред очите му, освен примера на брат му, е и разтърсващата история на бившия пилот от Формула 1 Алекс Занарди, който при катастрофа губи и двата си крака, но продължава да се състезава в автомобилни серии и печели и 4 златни медала от Паралимпийски игри.

Ник започва тренировки, за да може да бъде на нивото на здравите пилоти.

„Знаех, че едно от най-важните неща при карането е да можеш да натиснеш спирачката. Затова са ти нужни здрави крака. Когато започнах да тренирам, можех да изтласкам само 10 кг с двата си крака. А знаех, че за да спра, трябва да мога да изтласкам 90 кг. Сега вече след 3 часа тренировки мога да изтласкам 130 кг с левия си крак“, споделя Ник.

Прекарва по цели седмици в симулатор за пилоти, където подобрява уменията си, но неговата мечта е друга – да кара на пистата.

През 2011 г., 19-годишният Ник започва да се състезава в различни автомобилни серии. Технологиите му помагат той да е равностоен на другите пилоти, като колата, с която участва е специално модифицирана за неговите възможности. Заради заболяването си, той не може да свие краката в коленете си. За тази цел на пода на автомобила са разположени само два педала – газ и спирачка, които са с доста по-голяма площ от нормалните, а съединителят е изведен до волана, за да може да бъде управляван с пръстите на ръцете.

През 2015 година Никълъс Хамилтън става първият пилот с нарушени двигателни способности, който участва в британския шампионат за туристически автомобили, където кара с други 30 здрави пилоти със скорост над 200 км/ч. От 2019 до 2023 г. той редовно участва в тази престижна верига от състезания в Обединеното кралство, през 2020 г. печели първите си точки, три години по-късно е и първото му шесто място.

Желанието му за успех, стремежът му да прилича на брат си Люис и обичта към моторните спортове дава на по-малкия брат Хамилтън онази искрица, която ще го води през целия му живот.

"Без тази любов към състезанията нямаше да съм човекът, който съм днес. Не бих бил толкова независим. Не бих преодолял състоянието си. Все още щях да съм в инвалидна количка. Мотоспортът напълно промени живота ми към по-добро. И все още ме държи и ми дава причина да ставам сутрин с желанието да ставам по-добър и по-добър. Защото колкото повече подобрявам състоянието си, толкова по-конкурентоспособен мога да бъда. И колкото по-силен съм, толкова по-независим мога да бъда в ежедневието. Не мисля, че любовта ми към моторните спортове някога ще умре“, споделя Ник Хамилтън.

През цялото това време – от 17-та си годишнина до настоящите си 32 г. Ник Хамилтън не спира да се развива. Той тренира усърдно, за да е в добра физическа кондиция, научава се да плува, трупа знания по мениджмънт и маркетинг.

Неговата история става известна за медиите във Великобритания и той започва да получава все по-чести покани за интервюта. Започва да изнася лекции като мотиватор с идеята му неговият пример да вдъхнови много хора, които смятат себе си за обречени от Съдбата.

„Първоначално по-силна беше моята амбиция в автомобилния спорт. Но с годините преосмислям целта си. Сега се опитвам да се измъкна от светлината на прожекторите и по-скоро да хвърля светлина върху други вдъхновяващи хора, които намирам по пътя. Бих искал да предложа подкрепа на деца с увреждания, тийнейджъри и родителите им, тъй като знам колко трудно е психически да растеш с увреждане и какво е чувството, когато те тормозят в училище. Надявам се, че моята история и това, което продължавам да показвам ежедневно, ще вдъхновят новите поколения. Като споделям историята си, може би мога да помогна на хората да осъзнаят, че е важно просто да бъдеш себе си. Не е нужно да се вписваш в света. Вместо това изгради свой собствен свят и намери своето място, където ще се чувстваш уверен“, казва Никълъс Хамилтън.

Автор Евгени Николов

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: