Конституционните въпросителни в търсенето на служебен премиер

Юристите продължават да тълкуват последните конституционни промени в частта за избор на служебно правителство и провеждане на предсрочни избори. И днес специалистите не останаха единодушни по темата - как президентът трябва да процедира в създалата се политическа ситуация. Кои са основните хипотези, парадокси и решения?

Могат ли посочените в Конституцията за кандидати за служебни премиери да откажат?

"Това е конституционен текст, той предполага и задължение за тези лица. Ми като не искаш да ставаш служебен министър-председател, защото президентът може да те посочи - подай си оставката като председател на НС, като управител на БНБ, като председател на Сметната палата, както постъпи зам.-омбудсманът.

"Не съществува орган, който да се конституира без съгласието на неговия персонален субстракт, в този смисъл считам, че съгласието на бъдещите служебни председатели е (нещо на латински) както казваме в правото или задължително", посочва д-р Орлин Колев, преподавател по конституционно право.

Конституционалистите се разделиха в мнението дали назначаването на служебно правителство и посочването на дата за предсрочни избори могат да вървят като успоредни или отделни процеси.

"Последователността е тази - не първо се насрочват предсрочни избори, първо се разбира кои ще влязат в един служебен кабинет и след това се насрочват предсрочни избори, така като се чете текстът, до такъв извод може да се стигне", смята проф. Пламен Киров, преподавател по конституционно право.

"Обвързването на служебното правителство с възможността, или не дай си боже с невъзможността за произвеждане на парламентарни избори е невъзможна според мен, защото идеята е да се предизвикат новите парламентарни избори, а не фокусът да образуваме служебно правителство. В този смисъл тези две задължения следва да се изпълнят паралелно", уточни д-р Орлин Колев, преподавател по конституционно право.

Въпросителни има и около предизборната кампания.

"Добре, формира се служебно правителство, ами всичките министри во главе със служебния министър-председател, могат ли да бъдат кандидати в следващите парламентарни избори, могат разбира се", добавя проф. Пламен Киров, преподавател по конституционно право.

"При работещ парламент законът може да бъде променен именно от онези лица, които участват в предизборната кампания. Не говоря само за един, НС дори промени Конституцията, та какво остава за останалите, всеки закон може да бъде променен включително и Изборният кодекс", акцентира д-р Орлин Колев, преподавател по конституционно право.

Конституционният съд най-вероятно няма да излезе с решение за последните промени на основния закон до предсрочните избори, но ако те се окажат противоконституционни - няма яснота, кои текстове ще се ползват при следващ вот.

"Това е голям въпрос, по който няма единодушно мнение в юридическата общност", категоричен е д-р Орлин Колев, преподавател по конституционно право.

Конституционалистите предупредиха и за следващия проблем, пред който е изправена държавата - а именно оставането без омбудсман. След като заместник-обществения защитник подаде оставка, същото се очаква да направи и Диана Ковачева още следващата седмица.