Колкото повече сезонът напредва, толкова по-отчетлив става проблемът, който Манчестър Сити изпитва през вторите полувремена от своите мачове. И няма да е преувеличено, ако кажем, че това може и да е основната пречка в битката за титлата с Арсенал, която след последния уикенд отново изглежда по-скоро спечелена от „артилеристите“. „Гражданите“ водеха с 2 гола срещу един неуверен и готов да загуби всяка среща във Висшата лига Тотнъм. Но въпреки това авансът не оцеля. Нещо повече – играчите на Хосеп Гуардиола не успяха да стигнат до победата в 3 от последните 4 мача, в които са водили на почивката. А това е крайно нетипично. Да, някои биха казали, че първият гол на „шпорите“ трябваше да бъде отменен заради фаул в атака на Доминик Соланке, но това би прозвучало по-скоро като оправдание, отколкото като достатъчно сериозен довод за поредната загуба на точки.
По-рано през годината Ман Сити водеше у дома на почивката срещу Челси, както и срещу Брайтън. В крайна сметка стигаше само до ремито. Но поне нямаше чак толкова сериозно отстъпление в играта през второто полувреме, както вчера срещу Тотнъм. Енергичен, получил прилив на положителна емоции и по-дързък Тотнъм срещу вял, незнайно защо грешащ непрестанно състав на Сити. Това представляваше втората част в северен Лондон снощи. И определено не можем да си обясним частичния обрат с по-голямо качество в редиците на „шпорите“. Едва ли ще се намери човек, та бил той и привърженик на лондончани, който да твърди, че неговите любимци разполагат с по-класни състезатели от тези на „гражданите“. Но това, с което разполагаше Тотнъм през второто полувреме, беше желание. Обикновено има две причини за подобно отстъпление – ментална или физическа. Ман Сити изигра прекалено много мачове през януари, но Гуардиола разполага с достатъчно богат избор на играчи, които да ротира. Да не споменавам, че бяха привлечени две от най-апетитните хапки в цялата Висша лига през настоящия трансферен прозорец – Марк Гехи и Антоан Семеньо. Психологическият фактор е свързан и с лекотата, с която Сити играеше преди почивката. Сякаш подвеждаща лекота, защото отборът водеше с 2:0, а можеше спокойно да е вкарал 3 или 4 гола. И изведнъж представата за реалността на терена на Ерлинг Холанд и съотборниците му очевидно беше замъглена и 15-минутната почивка тотално извади от ритъм „небесносините“.
През първото полувреме Гуардиола искаше от Холанд и Семеньо да играят заедно на върха на атаката, без ганаецът да бъде изтеглен прекомерно на фланга. Четиримата в халфовата линия зад тях изглеждаше достатъчно гъвкаво и изобретателно. Сити играеше с лекота, създаваше положения често, имаше настроение. Понякога Бернардо Силва се прибираше в центъра при Родри, което даваше възможност на Нико О‘Райли и Раян Шерки да имат малко по-разкрепостена роля. Пресата се получаваше добре. Когато паузата дойде, капитанът на Тотнъм Кристиан Ромеро трябваше да бъде заменен, което изглеждаше като още една добра новина за гостите. Изведнъж обаче всичко се срина.
Манчестър Сити е спечелил само 1 от последните си 6 мача в шампионата, а това е прекалено малко, ако искаш да държиш под напрежение водача в класирането. Което също е странно, защото повечето играчи в отбора са с прекалено сериозен опит, за да си позволяват толкова елементарно пилеене на точки.
Тимът на Гуардиола продължава да е в гонитбата за титлата – най-малкото заради уменията си. Разликата е шест точки, има и директен мач на „Етихад“. Но играчите трябва спешно да си припомнят, че мачът не приключва след първото полувреме, каквото и предимство да си имал там.
Чуй новините
Подкаст
